„Закуска в Тифани“ се превърна в културен феномен за поколението Z, а причината не е само в непреходния стил. Редактори на TheDay разговарят с психолог, за да стане ясно как класическата лента отразява възгледите на съвременните млади хора.

Филмът „Закуска в Тифани“ с очарователната Одри Хепбърн в главната роля е заснет през 1961 г. Нейната героиня – Холи Голайтли, е въплъщение на блясък, женственост и самота в едно. Тя се стреми да намери своя идеален свят и не губи надежда да постигне хармония и щастие.Когато представителите на поколението Z обявиха в социалните мрежи, че „Закуска в Тифани“ е техният основен кинофаворит, това озадачи мнозина. Защо тази лента толкова се харесва на джензитата? Разказва психологът и автор на метода „Терапия на душата“ Евгений Теребенин.

Закуска в Тифани – мечтата на поколение Z за лесен живот и вечна любов

Ако оставим настрана романтичните детайли, по сюжет Холи – хедонистка и красавица, живее на гърба на мъже и мечтае за изгоден брак. Новият ѝ съсед Пол е писател, който не крие, че е издържан от богата почитателка. И двамата главни герои живеят в илюзии. Защо такъв модел на поведение се харесва на поколение Z? Ето какво споделя експертът:

Хората от тази генерация искрено вярват, че са родени за любов и щастие, а Вселената им е подготвила най-доброто място под слънцето. Просто трябва да си добър и всичко ще дойде от самосебе си. Външният вид и чувствата са по-важни от смисъла, труда и житейските ценности. Оттук идва култът към тялото, скъпите марки, блясъка и статусната среда.

На това поколение му харесва да живее в илюзията, че може да получава пари, без да става от дивана. Повечето от тях не са се сблъсквали с истинска нужда – родителите им са се стремили да им дадат всичко най-добро и максимално са ги предпазвали от трудности. По-старото поколение е създало безопасна среда за живот, в която няма нужда да ставаш силен, а бъдещето се представя като стълба от едни блага към други.

Затова филмът „Закуска в Тифани“ така завладява поколение Z – на екрана е именно този илюзорен красив живот с буря от чувства, емоции и преживявания. Между другото, писателят Труман Капоти, чиято книга е в основата на сюжета, не е харесвал филма. Той е смятал, че Одри Хепбърн е създала твърде мек образ, а от сценария са отпаднали всички нерадостни подробности от биографията на главната героиня, повлияли на формирането на характера ѝ.

Може ли мечтата за комфортен свят да се сбъдне

Героинята на Одри Хепбърн говори, че търси място, където ще се чувства спокойна. Днес зумърите също мечтаят да са в баланс, да поддържат хармония и да не общуват с токсични хора. Но какво мисли Теребенин по въпроса дали изобщо мечтата за комфортен свят може да се сбъдне?

По думите му върховната мечта е живот в инкубатор, където нищо не се случва, топло и спокойно е. Но случва ли се така в реалността? Вслушайте се в сърцето си, то никога не е в състояние на абсолютен покой. Животът е постоянно движение и промени. Невъзможно е да съществуваш само в един сезон – лятото неизбежно бива сменено от есента. Същите закони, които действат в природата, важат и в обществото. Да мечтаеш нищо да не ти се случва, никой да не те закача и дразни, означава да си пожелаваш смърт – само в това състояние тишината и вечният покой са гарантирани.

Неспособността да общуваш с токсични хора говори за неумение да се развиваш чрез конфликт. Нашето развитие се гради чрез болка и решаване на трудни задачи. Можеш например да изучаваш основите на бъдещата си професия, четейки учебници у дома с чаша чай. Но истинското обучение започва, когато студентът отиде на практика.

Няма да е лесно, грешките и разочарованията са неизбежни, ръководителят неведнъж ще покаже своята токсичност, посочвайки пропуските, но само чрез трудностите можеш да опознаеш себе си и да продължиш да растеш и да се развиваш. В това е истината на живота, за която невинаги има място на киноекрана.

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Защо генерация Z се подиграва на милениалите: Сблъсъкът между поколенията, който всъщност е зов за помощ

Автор Антония Михайлова

Чувствата ли са най-важното нещо на света?

Във филма Пол казва: „Ти разбираш, че истинските чувства са най-важното, Холи“. Трябва ли да вярваме на главните герои: чувствата ли са най-важното на света? Според експерта у героите рано или късно настъпва разочарование и илюзиите се разбиват в скалите на реалността. За да не се случва това в истинския живот, трябва да различаваме чувствата си и да умеем да контролираме емоциите.

Чувствата не могат да бъдат най-важното за човека. Разбира се, те са важна част от живота ни, но още Исус е казал: „По плодовете им ще ги познаете“. Тоест, не по това колко фино чувстваме и страстно преживяваме, а по резултатите от труда, по приноса ни към този свят и хората.

Докъде води вечният стремеж към блясък и лукс

Какво остава у героите след целия този стремеж към блясък, лукс великолепие, експертът е категоричен в отговора си. И това е опустошение. Вътрешно опустошение, идващо от вечния стремеж към красив живот, от нежеланието да приемеш живота такъв, какъвто е.

Докато човек живее с искрената вяра, че всички са му длъжни, или че само като стане „най-добрата версия на себе си“ ще получи любов и всички блага на света, той не е настроен за изграждане на здрави взаимоотношения. По същия път преминава и главната героиня. Готова ли е тя да отвори сърцето си, да се откаже от измисления свят с богат съпруг и диаманти от „Тифани“ и да избере истинския живот с всичките му трудности и радости? Всеки, който гледа филма, ще намери отговор на този въпрос.