„Глупостта на умния винаги е по-голяма от тази на глупавия.“ Тази безпощадна проницателност е типична за писателя, мислителя и вечно неудобния за властта интелектуалец Гор Видал. Роден на 3 октомври 1925 г. в самото сърце на американската мощ – военната академия Уест Пойнт, Видал сякаш още от люлката беше предопределен за сцена, на която се разиграват големи исторически и идеологически сблъсъци.

Произхождащ от аристократичен род, със семейни връзки, вплетени в американския елит – от сенатори до президенти, Видал познаваше системата отвътре. И я атакуваше отвътре. Дядо му, сляп сенатор, му вдъхва изолационизъм и презрение към имперските амбиции на Америка. Майка му – театрална актриса, му оставя усет към драматичното. А животът му между военната дисциплина и интелектуалната свобода създава необуздан боец – на думи, на страници, на идеи.

Скандалът като почерк. Истината като оръжие

На 20 години пише първия си роман. На 23 – шокира литературна Америка с „Градът и стълбът“, който за първи път в литературната история на САЩ поставя хомосексуалността в центъра на разказа. „Ню Йорк Таймс“ отказва да го рецензира. Видал не отказва да бъде още по-шокиращ. Така започва една кариера, в която всеки следващ текст е или скандал, или класика. А понякога – и двете.

Но той не беше само провокатор. Беше визионер. В романите си „Линкълн“, „Империя“, „Холивуд“, „1876“ и др., създаде нов жанр – политическият исторически роман, в който реални и измислени персонажи се сблъскват в мащабен епос на власт, амбиция, морал и лицемерие.

Неговата сатира беше бръснач. Мисълта му – хладна, остроумна и често неудобна. Той вярваше, че писателят не трябва да бъде приятен, а верен на истината, както я вижда. А Видал я виждаше ясно, отвъд пищността на парада, отвъд партриотичните речи и фалшивата добродетел.

„Доброто дело никога не остава ненаказано.“

Видал не беше нито ляв, нито десен. Той беше свободен. Нападаше както републиканци, така и демократи. Познаваше ги лично – Джон Кенеди, Ричард Никсън, Франклин Рузвелт. Но никога не им се прекланяше. В едно интервю писателят заявява: „Америка няма избиратели, тя има консуматори на илюзии.“

Тази позиция му струваше официални титли, но му донесе безсмъртна репутация. Гор Видал никога не е бил просто писател. Беше глас на съвестта, когато всички други бяха заети да мълчат удобно. И ако някой се съмнява във влиянието му, нека прочете само едно от 200-те му есета – там, където истината кънти по-силно от всяка мощна реч.“

В България литературната слава на Гор Видал започна с провокативния роман „Калки“, който го превърна в култово име сред ценителите на интелектуалната проза. Интересът към него нарасна още повече с появата на „Вашингтон, окръг Колумбия“, „Сътворението“ и сатиричния „На живо от Голгота“ – книги, които разшириха читателския хоризонт и поставиха важни въпроси за историята, вярата и политиката.

Какво остава от Гор Видал?

Остава едно грандиозно литературно наследство. Остава уважението на свободомислещите. Остава паметта за един мъж, който не се страхуваше да бъде неудобен, остър, различен. И остава словото – неговото слово – безмилостно, саркастично, проницателно. Видал си отиде през 2012 г., но написа толкова много истини, че няма как да бъде забравен.

В негова чест си припомняме една малка, но безценна извадка безкомпромисни цитати:

„Глупостта на умния винаги е по-голяма от тази на глупака.“

„Доброто дело никога не остава ненаказано.“

„Четирите най-прекрасни думи в ежедневната ни реч: "Аз нали ти казах?!“

„Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел.“

„Хората никога не правят това впечатление, което мислят, че правят.“

„Нарцисистът е човек, който изглежда по-добре от теб.“

„Не е достатъчно да постигнеш успех, другите трябва да се провалят.“

НОВИНИ

Автор Woman.bg

Рей Бредбъри и любовното писмо до едно детство: 12 години от смъртта на великия мечтател

Автор Woman.bg

„Животът на повечето хора преминава в слагане и сваляне на маски.“

„Съседът на човека винаги е негов враг. Такава е природата на нещата.“

„Това, което сме, рядко е това, което искаме да бъдем, докато това, което искаме да бъдем или ни е забранено, или се променя със сезоните.“

„Преди животът да ни раздаде картите, са раздадени картите на съдбата ни – нашето семейство.“

„Никога недейте да имате деца. Имайте внуци.“

„Какво чудесно нещо са книгите, как преминават през светове и векове, побеждавайки невежеството и накрая дори и безпощадното време.“

Гор Видал не се опитваше да бъде обичан. Опитваше се да бъде чут. И днес, в свят, преливащ от шум и клишета, неговият глас все още се чува – силен, откровен и свободен.