Някои фрази изричаме автоматично, без да се замисляме как звучат. Съществува обаче един въпрос, който може да разкрие много за интелекта на човек.

Мнозина са убедени, че умът се измерва с броя прочетени книги или със способността за решаване на сложни задачи. В действителност обаче интелектът се проявява в начина, по който общуваме с другите — той се долавя във формулировките, реакциите и умението да слушаме. Понякога само една фраза е способна мигновено да развали впечатлението за даден човек, разкривайки неговата неувереност или тесногръдие.

И, за съжаление, този въпрос действа като лакмус: на пръв поглед звучи просто, но издава повърхностно отношение както към диалога, така и към живота като цяло.

Ето го и въпросът

„А за какво е нужно това?“ — фраза, която мнозина определят като признак на нисък емоционален и когнитивен интелект. На пръв поглед въпросът е невинен, но най-често зад него се крие не желание за разбиране, а нежелание за задълбочаване. Той звучи като присъда: „Това не ме интересува, следователно не е важно“.

С времето навикът да се задава този въпрос формира определен тип мислене — ограничено, в което всичко се оценява през призмата на личната изгода. Човекът не търси взаимовръзки, не пита „а защо е така?“, а просто слага точка на разговора. И така се сблъскваме с най-опасната форма на интелектуален мързел.

Защо този въпрос издава ограниченост?

Ако се вгледаме по-дълбоко, тук не става дума толкова за думите, колкото за контекста. Хората с развит интелект по-често задават уточняващи въпроси като „защо“, „как“, „какво променя това“, защото търсят закономерности и виждат перспектива. А тези, които мислят по-опростено, задават въпроса „за какво“ не за да получат отговор, а за да прекратят по-бързо дискусията. Това е, което наричаме затвореност — неспособност да се приеме ново знание, ако то не се вписва в старата картина на света.

Съществува изследване, според което колкото по-често човек задава уточняващи (особено отворени) въпроси, толкова по-високо е нивото на аналитичното му мислене и емпатия. А хората, които се ограничават с оценъчни въпроси („за какво“, „на кого му трябва“), демонстрират склонност към реактивен, а не към изследователски тип мислене. Казано по-просто: за тях е по-лесно да отхвърлят нещо, отколкото да се опитат да го разберат.

Какво да питаме вместо това?

Ако наистина ви е интересно, но не знаете как правилно да уточните, заменете въпроса „за какво“ с по-смислени варианти:

„Как работи това?“ — така показвате интерес към механиката на процеса, а не изразявате съмнение. „Какво може да донесе това в перспектива?“ — помага да се види смисълът, без да звучи критично. „Защо това стана актуално?“ — разкрива аналитичен подход. „Как стигнахте до тази идея?“ — развива диалога и показва уважение към събеседника.

Както виждате, всичко е доста просто: умният въпрос е този, след който разговорът продължава.

Защо е важно да следим за формулировките?

Езикът е огледало на мисленето. Когато човек постоянно подхвърля въпроса „за какво“, той несъзнателно формира у себе си реакция „не е нужно“ към всичко ново и постепенно спира да вижда възможности. Хората с висок интелект, напротив, формулират въпросите си по различен начин: те отварят, а не затварят темата — за тях е важно да разберат какво стои зад идеята, как тя работи и къде може да бъде полезна.

В свят, където всичко се променя твърде бързо, именно способността да се задават правилните въпроси се превръща в показател за ум: да, не знанието на формули, не скоростта на четене, а умението да проявяваш интерес.

Интелектът е широта на възгледите. И фразата „а за какво?“ може да звучи като признак на умора, но най-често е проява на ограниченост. Затова, ако искате да бъдете човек, с когото е интересно да се разговаря, започнете с малко: заменете „за какво“ с „защо“, „как“ и „ами ако“.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Пет фрази, които е по-добре никога да не казвате на свекърва си

Автор Теодор Муховски