Танцът - онзи полет на душата, който ни дава всичко. Във всеки смисъл, във всяка част на съществото ни - от тялото до ума. Красив, безмълвен, но в същото време толкова достатъчен. Той говори, предава послания и обединява. Танцовото изкуство в България най-накрая има своята сцена - онази, която му помага да достигне международно признание, тук, на родна земя. Зад него стои Николина Въкова - създател на Международен танцов шампионат, който ще се проведе от 21-ви до 23-ти ноември и тази година е в името на една много специална кауза - когато децата помагат на децата. С изкуството на танца, на добротата. За всички предизвикателства и чара на българската танцова сцена, днес си говорим с Николина Въкова. Ето какво сподели тя, специално за читателите на Woman.bg, който е медиен партньор на събитието:

- Николина, ти си създател на единствения сертифициран в България и Европа Международен танцов шампионат. Разкажи ни за началото, коя беше твоята водеща сила?

- Началото на всичко беше през 2021 година, когато започнах да работя като представител за България на международен танцов формат. Международният формат сам по себе си е нещо стойностно, но когато не е подплътен с реално признание и сертификация на международно ниво, в мен се появи естественото желание да надградя – да създам нещо, което да носи по-висока стойност и дългосрочен смисъл.

С времето осъзнах, че моделът, в който работех, не съответства на моите възприятия за професионализъм и отношение в танцовата сфера. В България масово подобен тип събития се организират от хора, които са собственици на танцови клубове. Това често води до разочарование – когато едни участници се толерират, а други остават в сянка. Именно тогава реших, че ако ще правя нещо, то трябва да бъде честно, смислено и вдъхновяващо.

Затова избрах да следвам примера на големите международни формати и да бъда истински организатор и създател, а не ръководител на собствен клуб. Исках да създам платформа, в която всички танцьори – независимо от школа или стил – да имат равен шанс да бъдат видени и оценени единствено по своя талант.

Така дойде моментът, в който направих смелата крачка да създам формат, който не просто събира танцьори на едно място, а издига българската сцена на международно ниво. След множество проучвания открих, че в световен мащаб няма официално лицензиран и сертифициран Международен танцов шампионат – и тогава си казах, че няма по-подходящо място за създаването му от България.

Днес съм истински щастлива, че Dancing INN International Dance Championship е не само първият по рода си сертифициран международен танцов шампионат, но и че зад него стои европейски призната организация, родена именно тук – в България.

- Кой е любимият ти момент от шампионата дотук? Този, който никога няма да забравиш?

- Любимите ми моменти са много, но има два, които никога няма да забравя. Първият беше, когато едно дете дойде при мен и ми каза: „Николина, обикновено ти ни прегръщаш и ни пожелаваш успех, но днес аз искам да те прегърна и да ти благодаря. Истински те харесвам, защото освен нас и ти заслужаваш голяма и топла прегръдка. Създаваш красота, обединяваш ни, даваш ни увереност и международни приятелства със сродни по душа деца, които иначе няма как да срещнем.“ Тези думи никога няма да забравя — те ми напомнят защо всъщност правя всичко това.

Вторият момент беше след края на миналогодишното издание, когато директорът на снимачния екип, който не е от България и с когото работим, дойде при мен и ми каза: „Възхищаваме ти се – целияt ми екип, всички в него. Как се справяш и как създаваш всичко сама, с такъв професионализъм! По нищо не отстъпваш на най-големите световни формати като Dance World Cup и DanceStar, и ние винаги ще бъдем плътно до теб.“ Да чуя това беше огромно признание – защото тези думи дойдоха от хора, които работят на най-високо ниво в танцовата индустрия в международен мащаб.

За мен това беше чест и едно от най-силните доказателства, че съм на прав път.

- Какви впечатления имаш за нивото на културата и професионалистите в танцовото изкуство в България в последните години?

- Ооо, това е чудесен въпрос, за който истински ви благодаря! От моите наблюдения – не само през призмата на Dancing INN, а и в цялостната танцова картина у нас – мога да кажа с увереност, че България разполага с изключителни таланти. Имаме превъзходни деца и млади хора – от 10 до 25 години – които са невероятно работливи, вдъхновени и със силен артистичен дух.

Но зад всяко голямо дете стои вдъхновен педагог. Това са хората, които с постоянство и всеотдайност изграждат поколението, което издига българската танцова сцена все по-високо. Без тяхната любов, дисциплина и професионализъм нямаше да виждаме този подем.

Изключително ме радва, когато чета за постиженията на нашите танцьори по света – а такива има наистина много! Да видиш българско име сред водещите в престижни международни класации или да наблюдаваш техните изпълнения на живо – това е чисто изкуство, истински „въздушен пилотаж“.

Имаме невероятни специалисти, които ежегодно създават танцови академии, уъркшопи и инициативи, за да развиват младите таланти и да им дадат международен поглед. Всичко това доказва, че танцовата култура в България е в разцвет и че бъдещето ѝ е повече от светло.

Би било чудесно обаче, ако институциите започнат да оказват по-активна подкрепа, защото в момента именно родителите поемат огромната тежест – и тези разходи съвсем не са малки.

- Тази година шампионатът ще се проведе с една много специална кауза. Разкажи ни повече за „Деца танцуват за деца“.

- Тази кауза е изключително лична за мен и носи дълбок смисъл. Истински съм щастлива, че именно от танцовата сцена ще се случи нещо толкова значимо – защото вярвам, че танцът има силата да обединява и да вдъхновява. В качеството си на организатор реших да подкрепя Асоциация АЛА – за деца, родени с лицеви аномалии, тъй като като майка, преминала през подобен опит, знам колко е важно тези деца да бъдат приети, обичани и подкрепяни.

Каузата „Деца танцуват за деца, Деца даряват усмивки на деца“ беше замислена още миналата година, но именно тази година ще оживее! Тя се „роди“ естествено – защото всяка година в шампионата Dancing INN ние добавяме нещо ново, винаги търсим смисъл и послание отвъд самото състезание.

Така създадохме благотворителната номинация „Златни крила“, чрез която ние като организация ще дарим част от средствата от шампионата на Асоциация АЛА. Освен това ще направим и самите участници съпричастни към доброто – ще им покажем, че подобен тип събитие не е само за медали и награди, а носи нещо много по-голямо: сърце, смисъл и човечност.

Най-щастлива съм, че в Европа досега никой в танцовите среди не е поставял подобна кауза на сцена. Това означава, че чрез шампионата ние не просто даваме старт, а и вдъхновение – че танцът може да бъде сила за добро, а не само сцена за титли.

- Какво би казала на всяка майка, която е изправена пред предизвикателството, за което спомена в благотворителната инициатива?

- На първо място бих казала – не сте сами! Аз съм част от вас. Преминала съм по този път и знам какво означава – тревогите, надеждите, чакането. При едни всичко се случва по-леко, при други отнема повече време, но резултат има – и има светлина, защото зад тази кауза стоят изключителни хора.

Искам да изкажа огромната си благодарност към проф. Юрий Анастасов и д-р Костадин Гигов. Това са специалисти с огромни сърца и неизмерима човечност, хора, които не просто лекуват, а възвръщат увереност и усмивки. Ръцете им правят чудеса – „златни“ е малко да се каже.

Бих казала на всяка майка – вярвайте! Вярвайте в детето си, че ще бъде добре, в медицината, в хората, които ще ви подкрепят по пътя, и най-вече – във вашата вътрешна сила. Защото любовта на една майка е най-голямото чудо, което може да се случи на света!

- Танцът лекува ли и какви са твоите наблюдения – каква роля може да изиграе танцът в света на едно дете?

- Танцът за мен е не просто изкуство – той е език на душата. Той учи децата да изразяват емоции, да вярват в себе си, да се движат със смисъл и ритъм не само по сцената, но и в живота.

Когато едно дете танцува, то се свързва с нещо по-голямо от самото движение – с усещането за свобода, принадлежност и радост. Танцът изгражда характер, дисциплина, увереност, а в същото време развива съпричастност и уважение към труда на другите.

Много често казвам, че танцът не е само стъпки и музика – той е вътрешен баланс, начин да намериш себе си и да споделиш своята светлина. Именно затова вярвам, че ролята му в живота на всяко дете е безценна – защото му помага да расте не просто като артист, а като човек.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Ева Лъчезарова

12 неща, които да направите преди Нова година, за да започнете 2026 с яснота и увереност

Автор Ева Лъчезарова