Бях на родителска среща в училището на детето ми, когато чух нещо, което не мога и не искам да подмина. Класният ръководител заяви категорично, че "всяко дете, което не е с училищна униформа, ще бъде гонено от час". Без изключения. Това предупреждение (да не кажа заплаха) ме потресе не само като родител, но и като гражданин. Започнах да търся отговори. И открих нещо далеч по-дълбоко от едно сухо, безлично изказване, от неуместно изразена позиция, поднесено с хладна деловитост, сякаш не става дума за деца, а за инвентар. Открих системен проблем, прикрит зад привидно благовидната идея за „ред“, „равенство“ и „идентичност“.

Тази реплика не само разтревожи десетки родители, но и отвори врата към по-големия, системен проблем - неправомерният натиск върху родителите да купуват униформи на високи, често абсурдни цени, налагани с привидно "официално" одобрение, но често прикриващи схеми, в които едни пари капят в едни джобове.

Какво наистина казва законът, къде свършват правомощията на училището и започват правата на родителите и учениците? И защо подобни заплахи нямат никакво юридическо основание...

Какво точно гласи законът?

Според чл. 263, ал. 1, т. 13 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО): „Педагогическият съвет определя ученическите униформи.

Думата „определя“ означава прави избор, предлага дизайн, цвят, логото на училището, но не налага задължение. Законът не казва, че ученик трябва да бъде допускан до час само ако носи тази униформа. Това е ключово.

Допълнително, чл. 309, ал. 2, т. 3 от ЗПУО гласи: „Училищното настоятелство съдейства за решаване на социално-битовите проблеми на учениците.“ Тоест, настоятелството и общественият съвет могат да съдействат – например, като организират поръчка, намерят по-достъпни варианти, подпомогнат социално слаби семейства, но не могат да задължат никого да купува нищо.

Ученикът има право да носи облекло в цветове, близки до униформата, или само части от нея или нищо от това.

Конституцията и международното право са на ваша страна

Конституцията на Република България е пределно ясна – родителят е законният представител на детето до неговото пълнолетие. Родителят отговаря за неговото образование, възпитание и външен вид, а държавата предоставя възможност чрез образователната система, но не може да я използва като инструмент за контрол и подчинение.

А какво казва Международната Харта за правата на човека? Същото. Там са залегнали основни принципи като:

• Право на свободна мисъл и съвест.
• Право на образование без дискриминация.
• Право на личен избор.
  
  Решението на група хора, било то педагогически съвет, обществен съвет или родителски настоятелства, не може да бъде валидно за вашето дете, освен ако вие не се съгласите с него.

Какво означавата термините „определя“ и „съдейства“ на практика

Педагогическият съвет определя визията на униформата, не задължението да бъде носена.

Общественият съвет или настоятелството могат да съдействат, като:

• търсят добри цени и оферти;
• организират дарителски кампании за деца в нужда;
• публикуват цветовете, кройките и логото на сайта на училището, за да може всеки родител да ушие сам или да избере сам производител.

Те не могат да ограничават достъпа до образование, нито да заплашват ученици с изгонване от час. Такова нещо не съществува като законово право на учител.

Ценови абсурд: „премахване на социалните различия“ за над 400 лв.?

Аргументът, че униформите "заличават социалните различия", звучи добре, но само докато не погледнем цените:

Тениска тип „Лакоста“ – 44 лв.
Поло блуза – 35 лв.
Суитшърт – 56 лв.
Пола – 50 лв.
Бяла риза от хасе – 66 лв.
Вратовръзка – 30 лв.

Ако искаш детето ти да има по две от основните елементи, за да не переш всеки ден, сами си направете сметката. При това за дрехи, които ще се носят само през учебната година. А логото, зашивано на всички тези дрехи, струва 2,50 лв. в шивашко ателие. Къде точно се „премахват социалните различия“?

Социална чувствителност или икономически натиск?

Колко от родителите могат да си позволят това? Какво правим с деца, чиито семейства се борят да си платят тока, кредита, но са заплашени, че ще бъдат дискриминирани, изключени от час, засрамени, защото не са си купили конкретна, „одобрена“ униформа?

Ако целта е премахване на социалните различия, защо се изискват толкова скъпи елементи, без право на алтернатива?

Знайте правата си...

1. Няма закон, който да задължава носене на униформа.
2. Не се поддавайте на натиск. Няма закон, който да позволява да се гони дете от час, защото не е облечено според нечий вкус. Учител, който гони дете от час, защото няма униформа, превишава правомощията си и подлежи на дисциплинарна отговорност.
3. Искайте прозрачност. Цветовете, кройките и логото да се публикуват на сайта на училището. Да може всеки родител сам да избере как и откъде да осигури униформата, ако желае.
4. Никога не се съгласявайте на заплахи! Има закони, които защитават вас и децата ви – Конституцията, ЗПУО и международните конвенции. Ако детето ви е гонено от час поради липса на униформа, сезирайте Регионалното управление на образованието (РУО), МОН и дори омбудсмана.
5. Обединявайте се. Създайте родителска общност, защото когато сте единни, сте сила.

Да, идеята за училищна униформа е прекрасна. Но само ако е въпрос на избор

Да се облечеш в цветовете на своето училище, да носиш логото му с гордост, да се чувстваш част от нещо по-голямо от теб, това е възпитателно, вдъхновяващо и смислено. Но когато към това се подхожда със заплахи, натиск, изключване от учебен процес и икономическо изнудване, униформата престава да бъде символ на принадлежност и се превръща в знак за подчинение.

А какво удоволствие остава в едно дете, когато дрехата, която трябва да го свързва с училището, го изключва от него?

И помнете! Вашето дете не е рекламна дъска, нито средство за трупане на печалби чрез принуда. То е човек със своите права, със своята индивидуалност, със своето достойнство. А училището е храм на знанието, не платформа за бизнес интереси и със сигурност не институция, която да изключва, маргинализира и наказва заради парче плат.

Нека нито едно дете не бъде изправено пред вратата на класната стая с усещането, че не принадлежи само защото семейството му се е забавило с покупката на съответното униформено облекло или е направило различен избор.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

Колко струва подготовката на детето за училище през 2025 г.? Гответе портфейлите - няма да е евтино

Автор Антония Михайлова