"Мамо, докога така? Всички вече ходят сами!", казва 9-годишният ви син с искри в очите. Чудите се дали е време? Как да го направя, без да ме погълне тревогата, питате се вие. Според детския психолог Александра Аникина няма универсален отговор, но има ориентири.

Възрастта има значение…, но тя не е всичко

Фронталните дялове на мозъка, отговорни за планиране и самоконтрол, започват да съзряват около 7-годишна възраст. Затова началото на училище е логичната минимална възраст за самостоятелно придвижване. Разбира се, ако адресът, където живее детето, е близо до този на училището.

Преди всичко трябва да сме наясно, че „възрастта за самостоятелност“ зависи не само от цифрите, но и от следните фактори:

• Местоположението
  В малко населено място училището може да е на 3 минути пеша. В голям град – далеч и с транспорт. Но сигурността не е гарантирана никъде. Добре е детето да се движи в компания, но не разчитайте, че други деца могат да го защитят. Те също не умеят да оценяват рискове.
• Уменията, които детето трябва да има
  - Да познава маршрута – тренирайте го заедно, след това го наблюдавайте от разстояние.
  - Да ползва телефон/смарт часовник, да се обажда при всяка промяна и никога да не изключва връзката.
  - Да знае какво да прави в извънредни ситуации – объркан автобус, изгубена карта, приближаващ непознат.
  - Да избягва разговор с непознат.
  - Да търси помощ – от охрана, в магазин, от възрастен с дете.

Пример: Баща пуска сина си за първи път сам с влак. Дава му бележка: „Отвори я, ако се уплашиш“. Вътре: „Аз съм в съседния вагон. Ела при мен, ако искаш.“

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

Колко струва подготовката на детето за училище през 2025 г.? Гответе портфейлите - няма да е евтино

Автор Антония Михайлова

Технологии в помощ

Телефон с GPS, малко устройство в обувката или раницата, всичко това помага.

Как да преодолеем родителската тревога

Колкото повече знаете, толкова повече се тревожите. Ако имате възможност да водите детето и то не възразява, чудесно. Но ако не можете, или детето настоява, трябва да го подготвите и да го пуснете. Със стиснати зъби, но да го пуснете.

Психологическата зрялост също е ключова

Наблюдавайте как реагира в непредвидени ситуации. Симулирайте такива. Говорете всеки ден, не само за оценки и храна, а за мисли, страхове, преживявания. Това създава доверие и увеличава шанса да ви потърси при проблем.

И накрая, приемете, че пораства

Ако сте го подготвили, не сте го оставили само. Дали сте му криле. Да го пуснете само е част от пътя му към отговорността, независимостта и зрелостта.