„Може ли това лято да отидем на Малдивите?“

„Не, не можем да си го позволим.“

Сцената е позната на почти всеки български родител. В един момент детето започва да иска неща, които излизат извън обичайния бюджет – нов телефон като на съучениците, луксозно море, маркови маратонки, частни тренировки или скъпи играчки. А в училище сравненията стават неизбежни: „Петър от класа ходи на ски в Австрия“, „Мария има по-нова тротинетка“, „Другите имат PlayStation“.

И когато кажете „не“, детето веднага пита: „Защо?“

Точно тук на много родители им става неудобно. Понякога се обаждат собствени стари рани – моменти, когато и ние сме чували „няма пари“; друг път се появява вина, че не можем да дадем на детето това, което някои негови приятели получават. И така от устата ни лесно излиза автоматичният отговор:

„Не можем да си го позволим.“

Но финансовите психолози предупреждават, че тази фраза има дългосрочно влияние върху начина, по който детето ще възприема парите – и себе си – в бъдеще.

Защо „Не можем да си го позволим“ не е полезен отговор

На първо място, тази фраза рядко е напълно вярна. Ако човек е притиснат, почти винаги би могъл да намери начин да отдели средства – чрез заем, допълнителна работа, отказ от други разходи. Децата усещат, че не става дума само за „имаме/нямаме“, а за нещо по-сложно – за избори, граници и приоритети.

И ако често чуват „няма“, това постепенно оформя в тях усещането, че светът е място на недостиг. По-късно, когато пораснат и получат достъп до кредитни карти, бързи заеми и онлайн покупки, много от тези деца компенсират като харчат прекомерно, защото емоционално чувстват: „Сега най-накрая мога да си купя всичко, което някога ми липсваше.“

Оттук започва рискът от финансови грешки, кредити и усещане за постоянна нестабилност.

Вместо да приключва разговор, отказът може да се превърне в урок

И най-важното: когато кажем „Не можем да си го позволим“, ние поставяме край на разговор, който иначе може да бъде изключително ценен.

Много по-подходящ и честен подход е да кажете: „Можем да го направим, но избираме да използваме парите си за други неща. Искаш ли да ти разкажа защо?“

Тук вече се отваря пространство за обяснение – че спестявате за ремонт, или за бъдещо образование, или за фонд, или просто цените спокойствието повече от допълнителните разходи. Детето вижда, че парите не са мистерия, а последователност от решения, които правите съзнателно.

Когато детето поиска нещо по-фантастично – например басейн в двора, огромен аквариум или нов автомобил за семейството – не бързайте да отхвърляте. Вместо това използвайте желанието му като повод да говорите за мечти, цели и пътищата към тях. Опишете как хората постигат подобни неща – чрез образование, предприемчивост, дисциплина, труд и дългосрочно планиране.

Така не убивате мечтата, а ѝ давате посока.

Какво печели детето ви от този тип разговори

Децата, които израстват в дом, където се говори спокойно и открито за пари, по-късно стават възрастни, които знаят как да планират, как да спестяват и как да се справят със стреса от финансови решения. Вместо да възприемат отказа като свидетелство за бедност, те го разбират като проява на мъдрост, граници и приоритети.

И най-важното – научават, че стойността им не се измерва с това какво могат или не могат да си позволят.

Това изгражда вътрешна сигурност и здравословно отношение към парите – едно от най-ценните умения, които един родител може да предаде на детето си.