От Аристотел до Триъгълника на Щернберг - любовта е една от най-сложните и многостранни емоции, която човечеството се опитва да разбере от хилядолетия.
Древногръцкият философ Аристотел разграничава няколко форми на любов, включително агапе (безусловна, прощаваща любов), ерос (страстно привличане), сторге (роднинска привързаност), лудус (игрива, лекомислена любов), мания (обсесия) и прагма (практична, пресметлива любов). Тези категории ни помогнаха да разберем, че „любовта“ не е еднозначно явление, а цял спектър от емоционални и социални връзки.
Днес един от най-влиятелните и илюстративни модели на любовта принадлежи на американския психолог Робърт Щернберг. През 80-те години на миналия век той предлага теорията си за „любовния триъгълник“, според която любовта се състои от три ключови компонента:
- Интимност – чувство на топлина, доверие и взаимно разбирателство;
- страст – емоционално и физическо привличане;
- ангажиментът е съзнателно решение да останем заедно и да поддържаме връзка.
)
В зависимост от наличието или отсъствието на тези три „върха“, се появяват осем вида любов – от пълната липса на любов до нейното идеално проявление.
1. Липса на любов
Това са неутрални взаимоотношения, в които няма интимност, страст или обвързаност. Колеги, случайни познанства, съседи – повечето от нашите социални връзки попадат в тази категория. В това няма нищо лошо: на тези взаимоотношения просто им липсва личен, интимен характер.
2. Интимност
Има интимност, но няма страст или дългосрочна обвързаност. Такива взаимоотношения са изградени върху взаимна привързаност, подкрепа и откритост. Това е топла, но не романтична връзка.
3. Влюбване (или „обсесия“)
Страстта доминира, но интимността и обвързаността липсват. Човекът „губи главата си“, изпитвайки интензивни емоции, но тези чувства често са краткотрайни. Без развитието на другите компоненти, влюбването или избледнява, или се трансформира.
)
4. Празна любов
В нея има само задължения – споделяне на домакинство, отглеждане на децата, финансови ангажименти – но няма страст или интимност. Такива връзки често възникват, когато двойката встъпва в брак в пристъп на страст, но не успява да изгради дълбока емоционална връзка. С течение на времето това може да се превърне в навик или формалност.
5. Романтична любов
Съчетава интимност и страст, но без официален или дългосрочен ангажимент. Това често наричаме „сериозна връзка“, но без брак или конкретни планове за бъдещето. Такива връзки могат да бъдат много интензивни, но нестабилни без третия стълб – ангажиментът.
6. Другарска любов
В нея има интимност и обвързаност, но страстта е избледняла или никога не е била ясно изразена. Много дългосрочни бракове еволюират в тази форма. Това не е „затихваща“ любов, а по-скоро различен вид – зряла, стабилна, основана на доверие и споделена история.
)
7. Фатална (или „луда“) любов
Съчетава страст и обвързаност, но без интимност. Това са истории за хора, които са се оженили седмица след срещата си, „влюбили се до уши“ и решили, че това е завинаги. Въпреки това, без дълбоко взаимно разбирателство и емоционална връзка, подобни съюзи често се провалят или се израждат в „празна любов“.
8. Пълна (идеална) любов
Тук и трите компонента присъстват в еднаква степен: интимност, страст и обвързаност. Това е точно това, за което повечето хора мечтаят, когато мислят за „истинска любов“. Такива връзки съчетават интимност, страст и стабилност.
Важно е да се разбере: „пълната любов“ е рядкост и може би дори идеална. Но е трудна за постигане и поддържане за дълго време. Но дори ако една двойка временно „загуби“ единия ъгъл на триъгълника, това не означава, че връзката е приключила. Любовта е процес, а не статично състояние.
Защо е важно това?
Моделът на Щернберг ни помага не само да разберем как функционират нашите взаимоотношения, но и да погледнем честно какво им липсва. Може би страстта във връзката ви е изчезнала, но дълбоката интимност и взаимната подкрепа остават – и това е ценна форма на любов. Или, обратно, вие сте женени по навик, но се чувствате емоционално празни – тогава може би е време да работите върху възстановяването на интимността.
Любовта не е нужно да се съобразява с романтичните идеали. Много по-важна е осъзнатостта: разбирането как се чувствате, какво получавате от връзката си и какво искате в бъдеще. Само по този начин можете да изградите съюз, който не само ще трае, но и ще бъде наистина смислен.
И накрая малко философия: древните гърци не са се опитвали да сведат любовта до една-единствена формула, защото са я виждали като отражение на различните страни на човешката душа. Съвременната психология просто продължава този диалог – не за да категоризира чувствата, а за да ни помогне да разберем по-добре себе си и един друг.
Източник: www.b17
)
)
,fit(380:285))
)
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))