Аз съм на 29, а съпругът ми е на 31. Женени сме от три години. Искам дете, а той казва: „Още е рано, трябва да поживеем за себе си“. Изчаках една година, после още една. Сега усещам, че времето минава, а той продължава да отлага.

Всеки разговор за деца завършва със скандал. Дори ми каза: „Ако искаш – раждай си сама“. В пълно объркване съм: не искам семейство без деца, а той няма намерение да си променя мнението.

Как да взема решение – да чакам ли още, или да си тръгна?

Светлана, 29 години

Съвет от психолог:

Ситуацията е изключително сложна и предполагам, че разговорите за деца вече предизвикват силно раздразнение.

Случва се жената да е подложена на натиск от роднини, здравословни обстоятелства или собствените си представи за семейство. Този натиск се усеща като непоносим. И тя иска да го сподели с човека до себе си, но за него този натиск също е непоносим и в отговор той изпитва агресия.

Бих ви предложила да поговорите за страховете си. Най-вероятно именно някакъв страх пречи на съпруга ви да се съгласи с вашето решение. И точно страхът ви тласка към това да родите възможно най-скоро.

От какво точно се страхува той? Какви негови планове може да разруши детето? А може би има собствен страх, че няма да се справи? Че ще бъде лош баща? Или че ще си изкарва яда на детето, както например неговият баща е правил в детството му, а той не би искал това? Или пък все още не е напълно готов да поеме финансовата отговорност и се бои, че може да изглежда като несъстоятелен мъж във вашите очи?

Срещала съм и такъв страх, при който в семейството има генетично заболяване и именно мъжът се бои да го предаде на децата си.

Или обратното, страхът му е да не загуби вашата любов. И до сълзи се страхува, че детето ще ви отнеме от него – с такъв случай също съм се сблъсквала веднъж в консултация. Там имаше такова отчаяно нежелание да споделя любимата си жена с когото и да било, дори със собственото си дете, че на никого не му се прииска да настоява.

В разговора за страховете е много важно да не ги омаловажавате и да не се опитвате веднага да ги „излекувате“. Понякога за хората е важно просто да бъдат видени и чути в своите опасения, и най-важното – да не бъдат осъждани.

След този разговор вие сама ще можете да направите извод дали си струва да останете в тази връзка, или мечтата ви за деца никога няма да бъде възможна с този човек.

Вашата възраст и развитието на медицината позволяват да изчакате още малко с категоричното решение на този въпрос. Но във всеки случай има смисъл да го помолите да определи срокове. Ако разбирам правилно, той не иска деца само в момента и в близко бъдеще. Може би има някакъв план, както често се случва при мъжете. Възможно е да успее да ви назове дата, за която той самият вътрешно се подготвя. И тогава вече вие ще решавате, изхождайки от своите физиологични възможности.