Когато приятелка често се оплаква от съпруга си, първата ни реакция е да се запитаме защо изобщо живее с него, щом е толкова лош. Но трябва ли да изричаме тези думи на глас? Една читателка решава да провери това от собствен опит, а нейната история е коментирана от психолог. Ето и нейната история, която тя (ще я наречем с името Калина, запазвайки нейната анонимност) споделя пред читателите на сайта Psychologies.

В момента живея сама, без мъж. Имам близка приятелка, която отдавна се оплаква от съпруга си. По думите ѝ той е груб, не помага, изневерявал ѝ е. След като я изслушах за пореден път, ѝ казах: „Наистина е по-добре да си сама, отколкото с такъв съпруг“. Тя много се обиди и спря да общува с мен.

Разбирам, че се изказах рязко, но го казах от сърце. Не мога да реша дали трябва да се извиня, след като просто споделих откровено това, което мисля, или приятелката ми просто трябва да приеме моята честност.

Мнението на психолога Елена Гусева

Моят наставник, Михаил Ефимович Литвак, казваше: „Кажи ми от какво се обиждаш и аз ще ти кажа кой си“. Ако се обиждаме от нещо, значи то съществува в нас. Обидата показва нашите слаби места и нестабилна самооценка. На мястото на приятелката бих ти благодарила, че си ми помогнала да осъзная проблема, с който си струва да се справя. Ако реагираме спокойно, без обида, на неприятни изказвания и критика по наш адрес, тогава можем да говорим за психологическа зрялост и стабилна самооценка.

Калина изпитва чувство за вина, защото е изразила директно мнението си: „Не мога да реша дали трябва да се извиня“. Да се извиниш само за да изгладиш вината, като същевременно продължаваш да смяташ, че си казал истината? Ако е така, в този случай Калина става удобна, нагаждайки се към приятелката си и опитвайки се да ѝ се хареса, като същевременно предава себе си.

Думите ѝ са изречени емоционално: „Говорих от сърце“. Явно дълго е търпяла оплакванията на приятелката си, но в един момент не е издържала и е избухнала. Това често се случва, когато хората играят помежду си психологическата игра „драматичен триъгълник на Карпман“. В него има три роли, които се сменят: жертва, спасител, преследвач.

Приятелката на Калина първоначално е играла ролята на жертва. Тя постоянно се е оплаквала от съпруга си, който ѝ е изневерявал, не е помагал и се е държал грубо. Несъзнателно приятелката е манипулирала Калина, за да я накара да поеме ролята на спасител, тоест да помогне, да даде съвет, да подскаже как да живее. По всичко личи, че на Калина ѝ е писнало от хленченето и в един момент не е издържала, изливайки натрупания негативизъм върху приятелката си.

Калина се превръща от спасител в преследвач, изказвайки цялата истина на приятелката си. Последната, получавайки честна обратна връзка, се обижда. Настъпва развръзката на психологическата игра. Калина става жертва. Мога да предположа, че няма да се задържи дълго в тази роля, тъй като чувството за вина не ѝ дава покой. Затова Калина отново пробва обичайната за нея роля на спасител, иска ѝ се да се извини, да изглади вината си, спасявайки приятелката си от обидата.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Ти си силна жена: Това комплимент ли е, или по-скоро обида

Автор Елена Ангелова

За да излезете или да не попаднете в психологическата игра „драматичен триъгълник на Карпман“, ще дам няколко кратки препоръки. Жертвата трябва да се откаже от манипулирането на хората и да се научи да моли директно за помощ. Спасителят трябва да спре да се хвърля да помага на другите. Помагайте само когато директно ви помолят за това.

Разпознавайте манипулациите и не се въвличайте в тях чрез чувство за вина.

Именно вината тласка спасителя да помага на другите. Отървете се от нея, за да разпознаете истинските си желания – наистина ли искате да помогнете на приятелката си, или го правите, защото ви движи чувство за вина. Учете се да отказвате, да казвате „не“, ако нямате време, ресурси или желание да помогнете. Преследвачът трябва да се откаже от контрола над хората и от желанието за власт над тях, тъй като несъзнателно иска да управлява другите.

В заключение ще цитирам Марк Твен: „Истината трябва да се поднася като топло палто, а не да се хвърля в лицето като мокра кърпа“. Ако искате да кажете истината, опитайте се да го направите меко. Помнете! Когато търпите, вътре във вас се натрупват негативни емоции, които ще избухнат в най-неподходящия момент. Тогава за никаква мекота не може да става дума.