На 8 януари българският народ отбелязва Бабинден - празник, който завършва цикъла от тържества около Рождество Христово. Официално честван на тази дата от 1951 г., денят е посветен на родилната помощ, акушерките, гинеколозите и най-вече на здравето на майките и децата.

В основата на празника стои почитта към „бабата“ - опитната жена, която в миналото е помагала при раждането на децата. По стар стил Бабинден се отбелязва на 21 януари, дата, която днес е и професионален празник на акушерите и гинеколозите в България.

Традиционната трапеза за деня включва ястия като млечна баница, сарми с месо и свинско с праз.

Ритуали и народни вярвания

В миналото празникът е бил изпълнен с множество ритуали. Рано сутрин „бабата“ акушерка посещавала домовете на децата, на които е помогнала да се родят през изминалата година. Тя носела червен и бял конец, които връзвала на ръчичките им за здраве, и вълна, от която правела символични бради на момчетата и коси на момичетата с пожелание да доживеят до дълбока старост.

След като обиколи всички домове, бабата се прибирала, за да посрещне майките. Те идвали, за да ѝ „полеят“ - ритуал, при който ѝ поливат вода да се измие, а в замяна я даряват с кърпа, сапун и пара, завързана в кърпата. Жените носели също погача, сирене и други гозби, след което всички сядали на обща трапеза. Веселбата продължавала с песни и хора, а бабата прекадявала жените с жар и билки за здраве.

Кулминацията на празника били два основни ритуала: къпането на малките деца от бабата и обредното „къпане“ на самата баба. Жените, украсени с червени чушки, отвеждали акушерката до река или кладенец, където я изкъпвали. Празникът бил изцяло женски и мъжете не се допускали, като често ставали обект на закачки и шеги. След ритуала жените връщали бабата в дома ѝ, носейки я на ръце.

Поверия за здрави деца и леко раждане

Народните вярвания, свързани с раждането и отглеждането на деца, са дълбоко вкоренени в българската култура. Поговорки като „Къща без деца огън да я гори“ и „Кое е по-голямо от царя? Детето“ показват колко важна е била рожбата за предците ни.


Спазвали са се и редица забрани и ритуали, за да се осигури леко раждане и здраве за детето:

Преди раждането бабата акушерка трябвало да запали кандило, да прекади дома и да отвърже всички възли, за да протече то гладко. Самото раждане се пазело в тайна, като за него знаели единствено свекървата и бабата. Смятало се, че до 40-ия ден след раждането майката и бебето са уязвими, затова родилката не трябвало да остава сама, а огънят в огнището не бивало да угасва.


Днес Бабинден е повод да изразим своята благодарност и уважение към всички специалисти, които помагат за появата на нов живот и се грижат за здравето на нашите деца.