Повечето хора са убедени, че „руската салата“ е чисто руски кулинарен специалитет. Истината обаче е малко по-изненадваща. Това ястие, което днес украсява празничните маси в Русия и по света, всъщност има френски корени. А и малцина знаят, че в самата Русия тя носи съвсем друго име. Там салатата е известна като „Оливие“ – кръстена на човека, който я създава и превръща в кулинарна легенда.

В края на XIX век известният френски готвач Люсьен Оливие създава салата за ресторант „Ермитаж“ в Москва – елегантна комбинация от месо, морски дарове, пресни зеленчуци и майонезен дресинг, чиито точен състав остава тайна.

През годините скъпите съставки са заменени с по-достъпни продукти като картофи, моркови, грах и кисели краставички. Така се появява познатата днес „руска салата“. Интересно е, че макар да носи името „руска“, салатата всъщност е плод на френска кулинарна иновация, а Русия просто е първата страна, в която рецептата се разпространява широко и става любима на празнични трапези.

С течение на времето рецептата се променя и адаптира, но името „Оливие“ остава непроменено в Русия – като знак на уважение към нейния създател. В останалия свят обаче салатата започва да се разпространява под името „руска“, защото именно оттам тя тръгва по своя международен път. Така се ражда едно от най-големите кулинарни недоразумения в историята.

Но защо тогава я наричаме „руска“? Отговорът е прост – културната идентичност и националната гордост надделяват над произхода. За мнозина Русия е мястото, където салатата е станала част от семейните и празнични традиции, а това име се закрепва в кулинарната история и по света. По този начин салатата се превръща в един от онези редки случаи, когато национално име се прилага към чужд продукт заради популярността му в дадена страна.

ДОМАШНИ ТАЙНИ

Автор Веселина Петрова

Една съставка може напълно да съсипе вкуса на руската салата: Няма значение как я приготвяте!

Автор Веселина Петрова

Днес руската салата е любимо блюдо в почти всяка част на света – от Испания и Италия до Латинска Америка и Близкия Изток. Тя остава символ на празничност, свежест и кремообразна наслада, доказвайки, че добрата храна не се нуждае от точна националност, за да бъде обичана.

Следващия път, когато сервирате тази салата на масата, може да впечатлите гостите си с едно малко историческо уточнение: „Руската салата може да е руска по име, но нейният дух е чисто френски.“