Известно е, че в окото на бурята няма облаци и цари затишие. Едни търсят сигурен пристан за себе си в неподвижните води на измамното спокойствие, други се чувстват комфортно именно в епицентъра на стихията. Лично аз предпочитам компанията на онези, които владеят бурите. С такива хора винаги е по-интересно, защото непрекъснато нещо се случва.
Тихите пристани създават илюзия за лекота на битието. Дори единствено от бавното люлеене на лодката може да ти се извие свят, а и когато си близо до брега морската болест е още по-безпощадна. Виждаш ли го, докато си във водата, истинската наслада от безгрижието остава недостъпна.
Приключенията винаги се случват в открито море, да си на вахта край брега е по подразбиране скучно.
)
Избираме онези, с които може да мълчим на общ език. Чувстваме се комфортно с хора, от които има какво да научим, които успяват да ни усмихнат, защото е факт, че се привличат не противоположностите, а еднаквостите. Намираме изгубената си половина в онези, които споделят с нас домашния уют през зимата и синьото на лятото – като в ураган, където вятър, вода и пясък съществуват в опустошителната симбиоза на привличането.
Без предизвикателства животът е просто окръжност. Прилича на виенско колело, което всички харесваме от деца. Ако не си бил горе, няма как да оцениш нещата долу. От върха красотата се разкрива в целия си блясък. По същия начин по време на буря сякаш внезапно отваряме очи за неподражаемата красота на света, която няма как да ни се разкрие в цялост, взирайки се в близкия бряг от люлеещата се лодка.
)
Не ни е дадено да живеем, без да полагаме труд и усилия. В катаклизма на инстинктите се намесват разум и чувства, не спираме да търсим, да се вълнуваме и да задаваме въпроси, чиито отговори така или иначе с времето намираме сами.
Нама смисъл без надеждата, а надежда без предизвикателствата е невъзможна. Преодолявайки препятствия, ние вървим напред. Затова, ако любовта е лодка, предпочитам тя да е насред океана, а не закотвена до някой бряг. Екстремните условия на всяка буря са изпитание за двама, които ще сторят необходимото, за да могат отново да мълчат на общ език, щом времето си успокои и слънцето изгрее на небосвода.
,fit(980:735))
)
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))
)