Римските терми винаги са били смятани за образци на архитектурата от онова време, центрове на социалния живот и символ на цивилизования бит – грандиозни акведукти, мраморни зали, сложни отоплителни системи. На пръв поглед изглежда, че римляните са довели културата на къпането до съвършенство. Но дали всичко е било толкова розово в действителност?

Археологическите находки от последните години рисуват различна картина. Оказва се, че в определен период посещението на обществени бани е можело да бъде не само нехигиенично, но и опасно за здравето. А страхът, който някои римляни изпитвали преди къпане, бил напълно оправдан. Отговорът, до който стигат учените, ни кара да преосмислим разбирането си за ежедневието в древния свят.

Вода, която не се сменяла

Преди появата на мащабните акведукти ситуацията с водоснабдяването е била сложна. Ранните терми, като например Републиканските бани в Помпей (130-30 г. пр.н.е.), са зависели от кладенци и цистерни. Водата от тях се издигала с помощта на прости механизми, обслужвани от роби.

Това бил трудоемък процес, поради което смяната на водата в басейните по-често от веднъж на ден не била възможна. Представете си, за един ден през малък топъл басейн са преминавали десетки, ако не и стотици хора, а водата е оставала същата. Това, в буквалния смисъл на думата, мирише на антисанитарни условия.

Учени от университета „Йоханес Гутенберг“ решили да разберат какво точно представлявала тази вода. Те изследвали не самите руини, а карбонатните отлагания – същия варовиков налеп, който векове наред се е трупал по стените на тръбите и басейните. Анализът на химичния състав на тези наслоявания ги изненадал – във водата била открита висока концентрация на тежки метали като олово, цинк и мед. Източник на металите, особено на оловото, били водопроводните тръби. Но това била само част от проблема.

Какво друго представлявало опасност?

Основната заплаха за здравето на хората не били металите, а обикновените човешки отпадъци. Изотопният анализ ясно показал интензивна микробна активност, характерна за органичните замърсявания. По онова време римляните не познавали сапуна в съвременния му вид.

За почистване на тялото те използвали зехтин. Нанасяли го върху кожата, а след това го изстъргвали заедно с мръсотията и потта със специален уред – стригил. Остатъците от тази мазна смес неизбежно се стичали в басейна. Добавете към това потта и случайните следи от урина. Водата се превръщала в гъст, мътен разтвор, който престоявал цял ден, нагрявал се и създавал идеална среда за бактерии.

Възниква логичният въпрос – ако условията са били толкова нехигиенични, защо термите не са били празни? Отговорът е прост. Баните били основното място за срещи. Тук се сключвали сделки, обменяли се новини, почивало се. Това бил римският клуб, достъпен срещу символична такса. Историците смятат, че хората са идвали тук не за дълго плуване. Те се потапяли в топлата вода за кратко, по-скоро като ритуал. Основното време прекарвали в околните зали, общувайки, спортувайки или слушайки философи. Самият басейн бил по-скоро атрибут, отколкото място за хигиенни процедури.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Как жените губели девствеността си в Древен Рим

Автор Антония Михайлова

Еволюцията на чистотата

Страхът и погнусата, които несъмнено изпитвали по-придирчивите граждани, с времето изчезнали. Прогресът дошъл с инженерните подобрения. Изграждането на акведукти позволило да се организира течаща вода. Появили се по-съвършени системи за филтриране и оттичане.

Късните имперски терми, като грандиозните бани на Каракала в Рим, вече били оборудвани с постоянен поток от чиста вода. Опасните ранни експерименти с хигиената останали в миналото. Но именно те демонстрират парадокса на римската цивилизация, стремежът към изтънчен комфорт често изпреварвал базовото разбиране за санитария.

Така опасенията на древните римляни не били суеверие, а трезва реакция на реална заплаха. Те интуитивно разбирали, че застоялата мътна вода в препълнен басейн не е здравословна. Страхът им изчезнал едва когато технологията позволила да се разделят понятията „обществено място“ и „чистота“.