Около марката Hermès се разразява нов скандал. Както съобщава Daily Mail, позовавайки се на френското издание Glitz, служителите на бранда „шпионират“ своите купувачи - търсят профилите им в социалните мрежи, домашните им адреси и друга информация, преди да им продадат скъпите си чанти.

Разбира се, става въпрос за моделите Birkin и Kelly, заради които по-рано срещу компанията беше заведен колективен съдебен иск. Проблемът е, че Hermès представя тези модели като изключителни и създава множество условия, само при изпълнението на които купувачите получават правото да се сдобият с мечтания аксесоар. Например, твърдеше се, че собственик на чантата може да стане само редовен клиент на модната къща, похарчил в нея десетки хиляди долари. Сега, според разследването на Glitz, към списъка с изисквания за „идеалния кандидат“ за Hermès могат да се добавят още няколко точки.

Служителите щателно проучват профилите на потенциалните собственици на чанти в социалните мрежи, за да разберат дали водят достатъчно престижен начин на живот, да видят общия им вкус, финансовите им навици и лоялността им към марката. Изданието пише, че образът на „тихия лукс“ и постоянното използване на продукти на Hermès се възприемат положително и могат да повишат шансовете.

Същото важи и за домашния адрес - оценява се престижът на квартала и самата къща, в която живее клиентът. Освен това, наблюдението не спира дори след придобиването на Бъркин или Кели. Напротив, персоналът продължава тайно да следи купувача и ако впоследствие стане известно, че той е обявил чантата за продажба на платформи за препродажба, то и купувачът, и служителят, осъществил сделката, попадат в черен списък.

„Всеки нов човек автоматично се счита за заподозрян“, казва един от продавачите в разговор с Glitz. Сред сигналите, по които се определя „правилният“ клиент, са и скъпите часовници, например Audemars Piguet или Richard Mille. Rolex, от друга страна, може да предизвика недоверие заради своята показност и популярност.

Въпреки това, дори ако на клиента бъде разрешено да купи аксесоара, далеч не е сигурно, че веднага ще получи това, което е искал. Първоначално му показват само една чанта, без право на избор на цвят. Затова се носят много слухове, че постигането на определен конкретен модел може да отнеме месеци, освен ако, разбира се, не сте знаменитост или милиардер с история на покупки за стотици хиляди долари.

Припомняме, че заради подобна политика марката вече беше участник в публичен скандал. През март 2024 г. двама жители на Калифорния подадоха колективен иск срещу Hermès, в който се твърдеше, че са били принуждавани да купуват други скъпи стоки, за да заслужат правото на чанта Бъркин. Ищците заявиха, че по този начин модната къща се опитва да увеличи продажбите на продукти, които не се продават добре.

В резултат на това компанията беше обвинена в нарушаване на антимонополното законодателство на САЩ. В отговор Hermès заяви, че не изисква от клиентите си да купуват други стоки, за да получат една от прочутите чанти. Съдът обаче застана на страната на марката и, заявявайки, че ищците нямат достатъчно доказателства за вина, отхвърли жалбата им.

Струва си да се отбележи, че цената на всеки модел е различна и не е известна с точност до самото закупуване. Тя започва от 10 хиляди долара и може многократно да се увеличава в зависимост от размера, вида на кожата, обкова и рядкостта на модела. Някои от винтидж екземплярите са продавани на търгове за милиони долари, като например оригиналната чанта на самата Джейн Бъркин.

Статутът на Бъркин като най-желаната чанта в света се затвърждава от момента на появата ѝ през 1984 г. Първият ѝ вариант е разработен лично от дизайнера Жан-Луи Дюма за актрисата Джейн Бъркин, смятана по онова време за една от най-големите модни икони в света. Изработката ѝ обаче изисквала не по-малко от 40 часа ръчен труд, което очаквано довело до дефицит. Именно това използвали маркетолозите на модната къща, създавайки това, което и до днес се нарича „играта на Hermès“.