Днес социалните мрежи формират тенденции не само във външния вид, но и в грижата за здравето. Кратките видеоклипове създават илюзията за лесни решения: достатъчно е да повторите някой трик и кожата ви ще стане гладка и сияйна. Проблемът е, че кожата е сложна биологична система и много популярни съвети от интернет противоречат на реалността. Нека разгледаме най-разпространените митове, които изглеждат безобидни, но на практика могат да навредят на кожата.

Мит 1: Захарният скраб е натурален и ефективен

Домашните захарни ексфолианти често се представят като екологична алтернатива на козметичните продукти. В действителност това е един от най-травмиращите варианти за ексфолиация.

Кристалите на захарта имат остри, неравни ръбове. При масаж те създават микронаранявания на роговия слой, които са невидими за окото, но предизвикват възпалителна реакция. Редовната употреба на такива скрабове нарушава кожната бариера, повишава чувствителността и допринася за появата на капилярна мрежа и поствъзпалителна пигментация.

Захарните ексфолианти са особено опасни при акне, розацея и тънка кожа: вместо обновяване, получаваме хронично раздразнение.

Мит 2: Дермапланингът прави кожата идеална

В социалните мрежи дермапланингът се представя почти като козметичен еквивалент на изтриване с гумичка: премахвате мъха, а заедно с него и мъртвите клетки, и кожата веднага изглежда перфектна. Първоначално тази практика се популяризираше в професионалните среди, а след това бързо се пренесе и в домашни условия.

От медицинска гледна точка дермапланингът не е грижа, а механично увреждане. Заедно с косъмчетата от повърхността на кожата се отстранява и част от роговия слой, който играе ключова роля в защитата от външната среда. Именно той участва във формирането на хидролипидната мантия – бариерата, която задържа влагата и предотвратява проникването на дразнещи фактори.

Когато този слой се травмира редовно, кожата по-бързо губи вода, става по-чувствителна, понася по-зле активните съставки и реагира с възпаление. Допълнителен проблем е нарушаването на микробиома. На повърхността на кожата живее сложна екосистема от микроорганизми, които поддържат местния имунитет. Постоянната травма променя този баланс, увеличавайки риска от обриви и раздразнения.

Ефектът на гладкост след бръснене е краткотраен. Косъмчетата не стават по-плътни, но тъй като са отрязани в най-дебелата си част, при израстването си се усещат по-твърди. Освен това винаги съществува риск от микропорязвания, инфекции, поствъзпалителна пигментация и белези.

При акне, розацея, чувствителна кожа и всякакви възпалителни процеси дермапланингът е противопоказен. Ако целта е обновяване на кожата, съществуват физиологични методи: ензими, киселини, меки пилинги, които действат без да нарушават бариерата.

Мит 3: Сутрин не е нужно да се мием

В социалните мрежи активно се насърчава идеята, че сутрин е по-добре кожата да не се почиства: уж през нощта тя не се замърсява, а измиването премахва важен защитен слой. Понякога към това се добавя и съветът да се мием само с вода, без почистващи продукти.

От дерматологична гледна точка това е невярно. През нощта кожата работи активно: отделя себум и се освобождава от продукти на метаболизма. Всичко това остава на повърхността. Ако сутрин не премахнем този слой и веднага нанесем серум или крем, активните съставки просто няма да могат да проникнат пълноценно в кожата.

Да, при измиване наистина отмиваме част от липидите, но след това задължително ги възстановяваме. Мекото почистване, тоникът и правилно подбраният крем възстановяват бариерата. Нещо повече, сутрин кожата се нуждае от допълнителна защита, например слънцезащитен фактор (SPF). Нанасянето на слънцезащитен крем върху непочистена, мазна кожа е лоша идея: себумът се окислява, а окислените мазнини в комбинация със SPF могат да навредят на кожата.

Отделна грешка е използването на мицеларна вода вместо измиване. Тя е предназначена за премахване на грим и изисква отмиване. Останалите върху кожата мицели при продължителен контакт увреждат бариерата и засилват сухотата. Дори при суха кожа почистването е необходимо – просто трябва да бъде правилно. Съществуват кремообразни гелове, почистващи кремове и млека, които почистват нежно, без да изсушават. Въпросът не е дали да се мием, а с какво точно.

Мит 4: Фейсфитнесът замества козметика

Фейсфитнесът и фейс йогата активно се рекламират като естествена алтернатива на инжекциите и апаратните процедури. Обещанията звучат привлекателно: стегнат овал, по-малко бръчки, оформяне на лицето без инжекции. Мускулите на лицето обаче се различават коренно от тези на тялото. Те не се нуждаят от допълнителна стимулация – напротив, те са в постоянна работа. Използваме ги при разговор, мимики, емоции. Основната причина за появата на мимически бръчки не е слабостта, а хроничната хиперактивност на определени мускули.

Допълнителното натоварване върху лицевите мускули често води до обратен ефект: бръчките се задълбочават, а асиметрията става по-изразена. При хора с активна мимика, бруксизъм или склонност към мускулни спазми, фейсфитнесът може дори да влоши проблема.

Вярно е, че подобни практики понякога подобряват микроциркулацията и създават усещане за лекота. Това обаче е субективен ефект, свързан с притока на кръв и отделеното внимание. Към момента липсват достатъчно научни данни, които да потвърждават устойчив подмладяващ резултат. Проведените изследвания са малобройни, с кратки периоди на наблюдение и до голяма степен субективна оценка.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Woman.bg

Наръчник за красота отвътре навън: Ето кои нутриенти наистина правят разликата

Автор Woman.bg

Мит 5: Кубчетата лед „закаляват“ кожата и премахват отоци

Масажът на лицето с лед е друг популярен съвет. На практика обаче студът предизвиква рязък спазъм на кръвоносните съдове, което нарушава микроциркулацията и обменните процеси. За сухата кожа това означава засилване на изсушаването, а за мазната – риск от обостряне на възпаления.

Често ледът се приготвя с минерална вода или билкови добавки. При топенето си кубчето се превръща в компрес и тук се задейства принципът на осмозата: течността се придвижва към по-концентрирания разтвор. В резултат на това кожата губи влага, а билковите отвари допълнително увеличават риска от раздразнения и алергични реакции. Съществува и опасност от изгаряне от студ. В медицинската практика студът се прилага строго дозирано и под контрола на специалист.

Повечето митове за красота от социалните мрежи се основават на един и същ принцип: бърз ефект без съобразяване с физиологията. Кожата може да прости единичен експеримент, но редовното прилагане на съмнителни трикове почти винаги завършва с нарушаване на кожната бариера или възпаление. Здравата кожа не се нуждае от екстремни методи, а от разбиране, постоянство и уважение към нейната биология.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Корейските маски за лице: Ритуалите, които подмладяват кожата за 20 минути

Автор Антония Михайлова