Прилагателните подчертават смисъла на думите, отразяват моментните ни състояния. Сега, когато телефоните в голяма степен замениха удоволствието от четенето на книги, алгоритъмът властва над нас и това няма как да не окаже влияние върху възприятията ни за света. Изразните средства стават все по-примитивни, а начините да изразим чувствата си – оковани в тежките вериги на шаблона.

Да се влюбиш е лесно, но да разкажеш в подрбоности за любовта си на някого, остава начинание, в повечето случаи обречено на неуспех.

Любовта е състояние, лишено от прилагателни.

Една история може да бъде написана наистина увлекателно. Смисълът на добрите книги е, че сюжетите им възпитават в нас отношението ни към другите. Подхранват нуждата от любов, каквато ни се следва по подразбиране. Учат ни как да показваме или да крием чувствата си. Истината е, че голяма, по-голяма и най-голяма любов не съществува. Оправдавайки действия и бездействия, често използваме думи, чиито смисъл знаем, но сме с ясното съзнание, че те просто ще бъдат изречени, без да постигнат крайната си цел.

На бала с маски винаги знаем кой се крие зад красивото домино, само се правим на любопитни и изненадани.

Част от магията на живота е да играем ролите, които се очакват от нас. Подчинени сме на непрекъснатия стремеж да намерим любовта. Заедно с това не преставаме да се съмняваме в нея. Тя съществува, независимо от всичко. Тя не се поддава на словесни манипулации.

Любовта просто ни притежава. „Незабравимата“, „невъзможната“, „несподелената“ и всички останали нейни видове са застраховката на собствените ни страхове. Страховете са наша основна движеща сила и това е съвсем естествено. Затова е по-лесно да четем за любовта и да вихрим въображението си, отколкото да се справяме с нея в реалния живот пред толкова много погледи иззад красивите черни маски.

Любопитството на обществото е неутолимо. Обществото иска да знае всичко – освен това, което си струва да се знае. То борави отлично с прилагателните. Клюките и интригите го подхранват непрекъснато, напук на овехтелите обноски. А по същност любовта е занимание самотно. Единствено ние осъзнаваме за себе си какво означава тя – без излишни приказки, без да украсяваме ненужно собствената си романтична история.

Големи писатели са оставили трайна диря чрез книгите, в които разказват любовта. Картините и скулптурите могат да устоят на времето, докато словото рано или късно започва да звучи наивно. Сигурно е, обаче, че в живота главните роли се изпълняват от самите нас. И ако имаме късмет, любовта ще ни посочи с пръст, за да се превърнем в продължение на някого. Това е напълно достатъчно.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Веселина Петрова

Проучване разкрива: По-интелигентните мъже са по-добри партньори и по-малко изневеряват

Автор Веселина Петрова