Партньорът ви е казал „Обичам те“, но вие се чувствате празни и неспокойни отвътре. Откъде идва този нелогичен страх, страх от изоставяне? На много от вас това с голяма вероятност ви е познато. Естественият въпрос тук е: има ли нещо, което можете да направите по решаването на проблема? И защо някои хора го имат този страх, а други не?

Преди да започнете да „поправяте“ нещо, е важно да разберете откъде ви идва, съветват психолозите. Тук не става въпрос за това „слаб ли си“, или „имаш лош характер“. Или „просто си имала лош късмет с партньорите си“. Става въпрос за средата, в която се е формирало чувството ти за сигурност.

Защо някои изпитват този страх, а други не?

Има хора, които са попитали: „Обичаш ли ме?“. Чули са отговора и наистина са се успокоили. А има и такива, които дори след десет потвърждения на „Обичам те“ все още си мислят: „Ами ако това не продължи?“

Най-често не става въпрос за настоящата връзка, а за много ранни преживявания. И съвсем не става дума за екстремни, за тежки случаи като алкохолизъм, насилие, побоища, кръвосмешение. Там всичко е повече от ясно. А за „обикновени семейства“ и партньорства, в които, по всичко изглежда, че „не се е случвало нищо ужасно“.

Вариант първи. В детството родителите са били там, но сякаш ги нямало. Например: родителите са работили много, били са уморени, стресирани, тревожни, взискателни. Детето е било нахранено, облечено и образовано.

Но емоционално сякаш винаги е изоставало от графика. Не защото не е било обичано. А защото родителите не са знаели друг начин да се държат с него. Поради това детето е израснало с чувството, че любовта е нещо нестабилно. Днес е тук, утре я няма. Днес мама е топла, утре студена. Ето как се развива необяснимата вътрешна тревожност: „За да не бъда изоставен/а, трябва да бъда удобен/а, добър/а, нужен/а.“

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Незарастващата рана: Как да се справим с хроничното емоционално гладуване от детството

Автор Елена Ангелова

Ето в какво се превръща това в зряла възраст

- Сигурен/а ли си, че ме обичаш?
- Отиваш ли някъде?
- Всичко наред ли е с нас?

Вариант втори. Понякога е точно обратното - свръхопека на родителите, което също е страшно. Мама е прекалено близо. Твърде грижовна. Твърде контролираща. На детето не му е позволено да се отделя нормално. Не му е позволено да прави грешки. Не му е позволено да чувства, че „Мога да се справя сам/а.“ На пръв поглед изглежда – тук има много любов. Но няма безопасност. Защото вътре у детето се формира идеята: „Не мога да оцелея без помощта на някой друг.“ Тогава се появява и страхът от изоставяне. Само че с различна конотация: не „те не ме обичат“, а „Не мога да се справя без тях, без теб“.

Вариант трети. Студена, отхвърляща майка. Това е много често срещан и много болезнен сценарий. Майката сякаш е там. Изглежда, че се грижи, но е емоционално студена. Не прегръща. Не може да се справи с чувствата на детето. Не отговаря. Най-често това не е защото е лош човек, а защото е израснала в такава обстановка.

В такава семейна среда детето научава най-важното, според него: любовта трябва да се заслужи. Тя може да изчезне във всеки един момент. Тук се формира самата основа на страха от изоставяне.

Freepik

Това не е диагноза

С много прости думи, на такива хора им липсва стабилното вътрешно чувство, че връзката е безопасна. Следователно думите не могат да ги успокоят, интимността е едновременно необходима и плашеща, страхът от загуба е по-силен от радостта да са заедно с партньора си.

Това не е диагноза. Това е метод за оцеляване, който някога е помагал, но в зряла възраст пречи, обясняват психотерапевти. Ако четете това и си мислите: „О, Боже мой, това сякаш е писано за мен“, това не е причина да се страхувате. Това е причина най-накрая да спрете да се обвинявате и да започнете да се справяте с корена на проблема, а не чрез следващия си партньор. Защото само „правилният човек“ няма да излекува този ви страх.

Източник: b17