Всички ние сме отговорни за това, което казваме, но не и за това как сме разбрани. Колко е трудно понякога да се примирим с това. Случва се, и то – често, да кажеш нещо, а след това да чуваш как коментира някой. И започваш да страдаш – от безпомощност. Осъзнаваш, че не си казала точно това, че са те разбрали погрешно, че не е ставало дума за това...

Добре е, когато нещата се изяснят в диалог и има възможност за обратна връзка. Но това не винаги се случва. Да си припомним знаменитата книга „Майстора и Маргарита“. В нея Пилат Понтийски в разговор с Йешуа, го пита: „Но не каза ли ти това и това?“. А Йешуа, горчиво и озадачено отговаря, че никога не е казвал нещо подобно, че това, което е казвал, е записано, но е съвсем различно от това, което наистина е казал... А как е в живота?

Ето, например, фразата: „Трябва да се научиш да разчиташ на себе си.“

Разбираме я като доверие в себе си (в чувствата си, в желанията си, в нежеланията си, в усещанията си), в грижата за себе си. Това, което обаче други понякога чуват е: „Не очаквай помощ“, „Не разчитай на никого освен на себе си“, „Справяй се сама с всичко.“

Но къде е казано това?

Фразата: „Важно е да не пренебрегваш желанията си.“ Това, което се има предвид, е: обръщай внимание на това, което искаш и какво не искаш, живей свой собствен живот, а не на чужд, не отговаряй на всички очаквания на някой друг.

Това, което хората обаче понякога чуват е: яж, пий, пуши без ограничения – не си отказвай нищо. Но наистина ли това е казано?

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Психология на любовницата: ето защо някои жени съзнателно избират да бъдат „втора цигулка“

Автор Теодор Муховски

Фразата: „На децата трябва да се дава право на избор, тяхното мнение е важно.“ Това означава: да се вземат предвид желанията на детето, те да са подходящи за възрастта му, за да е в състояние да наистина да направи съзнателен избор. И за да се създаде среда, в която то се учи да поема отговорности, с които може да се справи.

Но какво понякога родителите и близките на детето чуват? Детето е цар и бог и то трябва да взема такива решения като например къде ще живеем, с кого трябва да излиза разведената ми майка, дали да се ваксинира или не.

Това е ужасна идея, която стоварва невероятна, непоносима тежест върху детето - отговорността за решенията на възрастните. Все едно решението дали да се яде овесена каша или кисело мляко за закуска не е по-различно от вземането на решение на политически избори.

Фразата: „Имаш право да казваш „НЕ“, когато не искаш нещо.“ Това означава: имаш право на избор. Отказът на някого не те прави лош син/дъщеря/приятел/брат/съпруг/съпруга/родител. Става въпрос за правото да се съобразяваш със себе си.

Какво обаче понякога/доста често чуват хората: а) ВИНАГИ трябва да отказвам, иначе се съгласявам да бъда използвана за собствените им цели. б) Те ме увещават да стана безчувствена, егоистична. Но аз съм добра.

В първия случай човекът се превръща в негъвкав заложник на „принципа заради самия принцип“. Във втория вярват, че отказът буквално означава престъпление срещу човечеството в мащаба на техния вътрешен кръг.

На психолозите при такива казуси им двойно по-трудно. Винаги е добре да се има предвид добре познатата фраза: „Не можем да предвидим как ще резонират думите ни“. Претегляме, изчисляваме, уверяваме се, че сме разбрани правилно. И въпреки това има неизбежни грешки и недоразумения поради факта, че хората мислим по различен начин.

Как можем да си помогнем?

Когато чуем някоя фраза, да не я пробваме веднага върху себе си, а по-скоро я „превъртаме“ и разглеждаме като нов предмет - дръжте този предмет срещу светлината, докоснете го, разгледайте го. Подхожда ли ви? За какво ви е? За какво друго? Какво още…? Не всички са подходящи за нас.

А при диалога се уверете, че сте разбрани правилно, както и че вие разбирате правилно другия човек. Тогава ще има по-голям шанс да говорите на един и същи език.

Източник: b17