Наскоро в социалните мрежи се разпространи новина, която накара мнозина да повдигнат вежди - учени са изчислили коя група хора на планетата е най-удовлетворена от личния и сексуалния си живот.

Неочаквано се оказа, че това са милениалите. Цели 65% от представителите на това поколение твърдят, че всичко в отношенията и секса им е отлично. С лекота те изпреварват не само зумърите с тяхната прословута свобода, но и по-възрастното поколение с неговите традиционни ценности. Защо милениалите изглеждат най-доволни? Време е да свалим розовите очила и да разгледаме психологията зад този феномен.

Благодарности към детството

Милениалите са поколение, израснало на границата между два свята. Те са възпитани от родители, които са се борили за оцеляване през деветдесетте години. Възрастните не са имали време за нежни думи като „аз съм до теб“. Майката, прибираща се след две работи, просто не е разполагала с вътрешния ресурс да понесе и сълзите на детето си.

От малки милениалите са научили, че не е изгодно да показват емоциите си, а любовта трябва да се заслужи - с отлични оценки, с измити до блясък чинии или с разходка на по-малкия брат. Това е заложило основния им житейски сценарий: да създадат безупречна фасада на успешност и да скрият дълбоко в себе си едно малко, уплашено дете. Те сякаш сами са държали пистолет до слепоочието си с мисълта: „Усмихвай се и бъди най-добрата версия на себе си, иначе си загубен“. Така те са стартирали първите си бизнеси, ходили са на срещи и са сключвали бракове от позицията на тотална вътрешна отбрана.

В един момент обаче милениалите се уморили да носят тази бетонна броня на идеалността. Те са осъзнали, че „успешният успех“ и излъсканата картина на перфектния брак не ги предпазват от панически атаки в три часа през нощта.

И точно това ги е превърнало в хората, които са най-доволни от личния си живот.

Останалите поколения

Погледнете поколението Z: те безкрайно прелистват приложенията за запознанства в търсене на идеалния партньор, за да не се наранят. Нямат строги рамки, но нямат и вътрешна опора. Психиката им се разкъсва от тревогата за пропуснатата полза, те панически се страхуват от истинската близост, защото тя изисква уязвимост. А в ерата на бързите запознанства да си уязвим е страшно - просто ще те отхвърлят наляво

Поколението на нашите родители е в другата крайност: те са свикнали да пазят кристала за специален повод, който така и не настъпва, и да седят в капана на необратимите разходи. Нощем към тях идва вътрешният им счетоводител, отваря Excel таблица и казва: „Ти си вложила 30 години в този брак! Къде ще отидеш? Какво ще кажат хората? Жалко е да се откажеш!“. И търпят, само за да не се впуснат в неизвестното.

Милениалите

А милениалите се оказаха точно по средата. Те вече са достатъчно възрастни, за да спрат да играят в безкрайното преследване на картинката. Това е първото поколение, което открито търси друг вариант на отношения и живот. Милениалите масово и законно се насочиха към психотерапия, за да се справят с гласовете в главите си.

Те най-накрая си позволиха да бъдат живи: да отидат на среща уморени или честно да кажат на партньора си: „В момента съм ядосана, не ме докосвай“. Те могат да правят секс, без да си гълтат корема и без да мислят как изглеждат при определено осветление.

Милениалите провериха върху себе си една основна хипотеза: резултатите се подчиняват на вътрешното състояние. Ако влизате във връзка от позицията на дефицит и страх, ще получите само болка, която не искате да търпите. Но ако подхождате към интимността от състоянието „аз съществувам и с мен всичко е наред“, тогава получавате удоволствие, дори ако външната картинка не е идеална.

Тайната на доволното лице на милениала се крие в това, че това поколение първо спря да се вкопчва в остарелите нагласи. Те уволниха вътрешните си критици и внимателно поеха управлението. И се оказа, че когато спрете да се страхувате от отхвърляне заради чуждите очаквания и сте готови да приемете близостта, животът ви се разкрива в цялото си многообразно великолепие.

Да, милениалите имат най-доволните лица и са си ги заслужили - не с изгладени ризи, а със смелостта да навлязат в собствената си тъмнина и с тотална честност към самите себе си.