В България удобно го поставят в ролята на любовника. В чужбина го посрещат на крака и го наричат маестро Генчев. Между тези две реалности стои един мъж, който години наред е искал само едно – баща му да каже: „Гордея се с теб!“.

В интервюто на Мон Дьо пианистът Евгени Генчев сваля всички клишета от гърба си.

„Бих искал хората да ме видят в това интервю както съм на сцената, емоционално разголен. Защото просто иначе обменът на енергия не се получава", казва Евгени.

"Ако трябва да избера едно произведение от класическата музика, за да обясня себе си на другите, това би било едно меланхолично произведение – пиесата „Октомври“ от цикъла „Годишните времена“", споделя той.

"Не очаквам мнозинството от хора да вникнат какво е това да си до Том Джоунс или Лейди Гага на една сцена за коледен концерт в Германия или да си пред Бранденбургската порта пред почти милион човека и милиони зрители по телевизията. Не очаквам и да разберат лишенията, през които съм минал. Как съм спал по подовете в Лондон и съм се събуждал в 4-5 часа, за да се редя на опашка пред Кралската академия, за да съм първият, който да си вземе репетиционна и да съм последният, излязъл от академията. Бил съм и security, бил съм стюард в музей и съм преподавал частно. Имал съм периоди, в които съм свирил по 15-16 часа на ден. И съм държал 5-6-7 програми в главата си и в ръцете си, всяка от които по 90 минути. И всяка е била в главата ми Един ден си в Мексико, другият си в Лондон, а след това в Пекин. Когато си изпитал нещо подобно, можеш да кажеш – разбирам те. Когато не си минал по сходен път, защо да търсиш разбиране?“

Евгени Генчев споделя, че е дете на много красиви хора с много добри намерения, но нищо свързано с музиката. Когато се е родил, родители му са живеели на село и са гледали крави и свине.

„Те няма как да разберат моят свят. И да се опиташ да им го обясниш, няма да го разберат.“

Евгени разказва, че първата мечта на баща му е била да бъде актьор. Той я изоставя, защото първият път не го приемат във ВИТИЗ. А докато дойде вторият опит, той се жени.

„Напрежението в тези взаимоотношения идва от една страна – ти си мое дете и аз се гордея с теб, а от друга – как може ти да не направиш същият избор като мен? От ранна възраст, когато присъстваше на моите уроци с професори, които пред него са казвали, че съм гениален, той винаги казваше, че това е невъзможно. Винаги е бил скептичен. Искаше още доказателства. И аз винаги трябваше да се доказвам. До даден период се опитвах да се докажа на баща си. Да получа усмивка и думите: „Гордея се с теб!“ Но в един момент осъзнах, че нямам нужда от това. Понякога чувствах родители си доста неангажирани, защото имах дебют в залата не филхармонията в Санкт Петербург – огромна зала с много история. Бил съм на 17-18 години. Дори не ми звъннаха след концерта. В края на деня след това им се обадих, за да им кажа, че впрочем е минал много добре, ако се интересуват. Тогава ме болеше, защотo очаквах емоционална подкрепа. Не си избираш родителите си, те са такива, каквито са.“Евгени споделя, че на сцената се чувства като у дома си. Там е и неговото второ семейство. „Имаше един период, в който, както бях екстровертен и изведнъж се скрих. Музиката за мен дойде като клонка, за която да се хвана. Като изразно средство, където нещата, които не можех да изговоря, преминаваха чрез музиката. Страхотно е да имаш талант, но това никога не е било мой фокус. Казвали са ми вундеркинд по целия свята. Признавали са ме хора с големи титли и огромен опит. В Кралската академия от 5-6 хиляди човека влизам в тези 10, в които трима приемат с пълна стипендия. Всичко обаче опира до това – ти какво правиш с този талант?“

През април Евгени Генчев ще излезе на една сцена с Пласидо Доминго и Соня Йончева.

„Пласидо Доминго може би беше първата класическа касетка, която съм слушал като малък. Той е жива легенда. Досега не съм имал близка среща с него и много се вълнувам. Със Соня не се познаваме, познавам брат ѝ.“

„Аз я бях приел за човека, с когото ще си умра. Ала когато умираш всеки ден заради този човек, той няма място в твоя живот. Дадох ѝ последен шанс за промяна… Трябваше да настъпи цялостна метаморфоза, което нямаше как да стане. Но аз си го бях навил на пръста. В търсенето на тази фикс идея мисля, че бях прекалено краен, но ние предадохме идеята за тази нестихваща любов – защото любов имаше. Времето винаги беше нейно, и никога наше или мое. Така че прецених да не правя повече жертви със себе си. Последно заради жена плаках заради Валерия, защото тя ми разби сърцето. Но вече не съм сам. Щастлив съм и вярвам, че най-хубавото е пред мен.“ Това са откровените му признания за Валерия.

Евгени споделя, че последната най-голяма лъжа по негов адрес е, че е гадже на AZIS. „Това не е вярно. Ние сме добри приятели, но за лични отношения няма как да става въпрос.“

ЗВЕЗДИ

Автор Ева Григорова

Ивка Бейбе отрече аферата с Евгени да е била просто пиар и обяви грандиозни планове

Автор Ева Григорова