Мая Анджелоу казва: „Научих, че хората ще забравят какво си казал, хората ще забравят какво си направил, но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват.“ Трогателно видео, споделено от Кайли Кастанеда, показва как майка ѝ, страдаща от деменция, посреща баща ѝ след работа и доказва силата на тези думи.

Видеото, озаглавено „Реакцията на мама, когато татко се прибира от работа, никога няма да ми омръзне“, започва с думите на Кайли към майка ѝ: „Татко се прибра.“ Първоначално жената изглежда объркана, но когато дъщеря ѝ повтаря, лицето ѝ се озарява от усмивка, а очите ѝ се разширяват в очакване да види своя партньор.

Кайли непрекъснато напомня на майка си, че ще видят „татко“ – техника, която помага на хора със загуба на памет да останат фокусирани и да намалят безпокойството си. Докато двете седят в кухнята в трепетно очакване, се чува скърцането на задната врата и задъханото дишане на куче – ясен знак, че мъжът, когото чакат, е пристигнал.

Съпругата му, първоначално разсеяна и оглеждаща се, става много емоционална, когато вдига поглед и забелязва мъжа си пред себе си. Не е напълно ясно дали тя осъзнава точно кой е той, но е очевидно, че го разпознава като важен човек в живота си. Показателно е обаче как в този момент на среща лицето ѝ засиява с ослепителна усмивка, докато го прегръща.

Изследване на Университета в Айова установява, че хората с болестта на Алцхаймер могат да изпитват продължителни емоционални реакции, дори след като споменът им за конкретни събития е избледнял. Този феномен е описан като „да си заседнал в настроение, без да помниш защо“ и доказва, че емоционалният живот на пациентите остава активен, дори когато декларативната памет отслабва. Чувствата на майката на Кайли в този момент са напълно реални, дори ако детайлите около тях са неясни.

С напредването на деменцията пациентите може да не разпознават приятели и членове на семейството, с които някога са били близки. Това може да причини голяма болка на партньорите, тъй като половинката им може вече да не изпитва същата привързаност и дори да започне връзка с друг човек.

Семействата и хората, които се грижат за страдащи от деменция, често са наричани „невидимите втори пациенти“. Те се сблъскват с много негативни последици от болестта – социална изолация, финансови затруднения и прекомерно натоварване. В случая на семейство Кастанеда обаче грижата за майката изглежда е екипно усилие, като всички подхождат с позитивна нагласа към нейното заболяване.

Бащата все още работи, което му осигурява финансова стабилност и възможност да общува с други възрастни. Майката има до себе си дъщеря си, която ѝ осигурява компания и грижи. А кой би могъл да се грижи по-добре за болен родител от хората, които го обичат безусловно?

ЗДРАВЕ

Автор Веселина Петрова

Две билки облекчават състоянието при болни от Алцхаймер

Автор Веселина Петрова

Когато подкрепата, човечността и любовта лекува повече от лекарствата

Проучвания потвърждават, че болногледачите, които се чувстват социално свързани и подкрепени, изпитват значително по-малко тежест от тези, които са изолирани. Позитивният, екипен подход към грижите има съществено значение за качеството на живот на всички замесени. Нежният подход на Кайли, която постоянно ориентира майка си, помага на пациентите с деменция да се чувстват по-сигурни и по-малко тревожни.

Деменцията е опустошително състояние както за тези, които я преживяват, така и за техните близки. Подкрепата, любовта и състраданието са от жизненоважно значение за всички, а това семейство очевидно осъзнава този факт и поддържа висок дух въпреки трудностите.

В крайна сметка именно човешката близост остава онази невидима нишка, която не се къса дори когато паметта избледнява, защото човек може да забрави думи, лица и събития, но никога не спира да усеща обичта, с която е обгърнат. И точно в тази обич се крие истинската сила – тя не лекува болестта, но лекува самотата, страха и безсилието, превръщайки грижата не просто в дълг, а в дълбок акт на човечност, който оставя следа, по-силна от забравата.