Историци откриха първото пряко доказателство за жени гладиатори, които са се изправяли срещу свирепи зверове на арената в Древен Рим. За първи път е открит образ, представляващ „ловджийка“, която се бие с леопард на римска арена, пише Daily Mail.

Откритието разкрива любопитни подробности за кървавите битки на живот и смърт, включително и факта, че жените често са се били голи до кръста.

Мозайката е открита първоначално в Реймс, Франция, през 1860 г., но голяма част от нея е унищожена по време на бомбардировките през Първата световна война. За щастие, археологът, който я открива, успява да я прерисува и публикува в книга. Тогава тя не привлича особено внимание – досега, благодарение на изследовател от Калифорнийския университет.

„Писмените свидетелства от античността отдавна споменават жени, участвали в зрелищни битки със зверове на арената. Досега обаче липсваше визуално доказателство, което да онагледи тяхното присъствие. Именно този пропуск подчертава Алфонсо Маняс в „Международен журнал по история на спорта“, отбелязвайки значимостта на подобни открития за разбирането ни за ролята на жените в древните зрелища.

„Представени са доказателства, които потвърждават, че тя (личността в мозайката) е жена и е боец срещу зверове.“

Реймс, където е открита мозайката, някога е играл важна роля в Римската империя като ключов административен, икономически и културен център с население до 100 000 души. Произведението на изкуството, датиращо от III век, вероятно е принадлежало на заможен гражданин, който е спонсорирал събития с битки на животни.

Когато археолозите за първи път изследват мозайката през 1862 г., те не успяват да определят ясно самоличността на фигурата. Предполага се, че „може да е жена“, като се позовават на вързаната коса и изпъкналата форма на гърдите. Други предполагат, че индивидът може да е „пегниарий“ – клоун на арената, който използва камшик в битките.

Маняс обаче твърди, че полът и ролята на фигурата са очевидни благодарение на изобразените гърди и „женствените“ черти на лицето. „Доказателството за гърдите, особено дясната, е ясно“, пише той.

„Фактът, че е жена, се подкрепя и от това, че тя е единственият човек с камшик, изобразен без риза. Като единствената жена в мозайката, тя е изобразена с гол торс, за да се покаже, че е жена.“

Кървавите гладиаторски битки са били популярно зрелище в цялата Римска империя, привличайки тълпи, подобно на днешните футболни мачове. В тези битки на живот и смърт са участвали мъже, а понякога и жени.

Маняс смята, че жената на мозайката не е затворничка, осъдена на смърт, а ловджийка на зверове, тъй като държи оръжие. Вероятно тя или е станала доброволец, или е била осъдена за престъпление и изпратена да се обучава и да се бие с животни, за да спечели свободата си.

Тази ловджийка, известна още като „венатрикс“, се различава от традиционните жени гладиатори, които са се биели с други хора за забавление на публиката. „Изглежда, че жените ловджийки на зверове са се биели голи до кръста, с открити гърди, защото в противен случай зрителите от трибуните трудно биха забелязали, че са жени“, казва Маняс. „Една от целите на тяхното представяне е била да предизвикат еротичен ефект у зрителите, да ги възбудят сексуално“, смята той.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Как жените губели девствеността си в Древен Рим

Автор Антония Михайлова

Ученият добавя, че тъй като долната част на тялото на жената липсва, е невъзможно да се знае дали е била напълно гола. Независимо от това, тя вероятно е била с нисък социален статус, тъй като жени с по-високо обществено положение никога не биха се появили голи до кръста на арената, се казва в проучването.

Въпреки че това е единственото оцеляло изображение на римска ловджийка, са известни поне две скулптури на жени гладиатори. Тези изображения също показват жените голи до кръста и без шлемове, за да се подчертае полът им.

Историческите сведения сочат, че традиционните жени гладиатори са били забранени в цялата Римска империя през 200 г. сл. Хр. Тази мозайка предполага, че забраната не се е отнасяла за тези, които са се биели с животни.