Тази история звучи като измислица, но в нея има твърде много странни съвпадения и факти, които трудно могат да бъдат обяснени логично. Това е удивителната история на Дороти Иди. Тя станала известна с убеждението си, че е имала минал живот като жрица в Древен Египет, както и със значимите си исторически изследвания в Абидос. Животът и работата ѝ до днес продължавата да бъдат обект на много статии, телевизионни документални филми и биографии. 

Не всички вярват, че Дороти Иди всъщност е била жрица на храма на Изида в минал живот, както тя твърдяла, но нейната невероятна история си струва да бъде разказана. А дали наистина е била такава, каквато е уверявала, преценете сами.

Коя е Дороти Иди - жената - египтолог, която помни миналия си живот

Дороти Луиз Иди е родена в Англия през 1904 г. Тя е единствена дъщеря на родителите си. Била на три години, когато претърпяла злополука, повлияла на целия ѝ живот. Една сутрин през 1907 г. Дороти паднала по стълбите от втория етаж и... издъхнала. Или поне до това заключение стигнал пристигналият лекар, който установил липса на пулс и констатирал нейната смърт.

Клетите родители отишли ​​да попълнят документите и да доведат хора, които да подготвят тялото на детето за погребение. Но когато се върнали, щастието им било безгранично - видяли Дороти да седи на леглото и да дъвче шоколад. След кратко време момичето се възстановило физически напълно, но започнало да се държи странно... например да си спомня събития от минал живот. Родителите ѝ също така забелязали, че започнала да говори с чужд акцент,а самата тя поискала да я върнат у дома на място, което не можела да опише. Дороти твърдяла, че през 13-ти век пр. н. е. в Древен Египет е била жрица в храма на Изида и е познавала самия фараон Сети I - баща на Рамзес II.

Дороти често разказвала за сънища, в които виждала къща с колони, красива градина и езеро. Момичето започнало да копнее за това място.

"Често родителите, на които Дороти описвала в подробности сънищата си, намирали дъщеря си или в стаята, или в кухнята, плачеща без причина. "Защо плачеш отново, мила моя", питала я разтревожена майката. Но малката Дороти неизменно отговаряла: "Искам да се прибера вкъщи". "Глупачето ми, вече си у дома – това е твоят дом", опитвала се да убеди дъщеря си, без да разбира какво точно имала предвид тя. Но Дороти продължавала да плаче, молейки да я пуснат да се прибере. Няколко месеца по-късно родителите ѝя попитали: "Дороти, къде е твоят дом?" Но момичето, с тъга в очите, отговорило само: "Не знам, но искам да отида там."

На 7-годишна възраст Дороти видяла снимка на въпросната "къща" - баща ѝ донесъл списание със снимка на египетския храм в Абидос и главата на мумията на Сети I. Разбира се, родителите ѝ не ѝ повярвали, когато им казала, че това е нейният дом - решили, че дъщеря им просто си фантазира.

Скоро Дороти посетила с родителите си Британския музей. Когато влязла в египетските галерии, започнала да целува краката на статуите, казвала, че това са "нейните хора" и в продължение на няколко часа отказвала да си тръгне. Тя разпознала "дома" - храма на Сети в Абидос, и попитала къде са отишли ​​градините. Родителите ѝ трябвало да я отведат насила, но момичето с упорство се върнало в музея.

По-късно, в училищна възраст, Дороти продължавала жадно да изучава всичко, свързано с Древен Египет - преписвала йероглифи от Розетския камък и четяла всичко, до което можела да се добере по тази тема. През 1914 г. Дороти се запознала с известния английски египтолог и асиролог Уолис Ърнест Алфред Бъдж - куратор на отдела за египетски антики на Британския музей, който впоследствие станал неин учител по древноегипетски език. Той притежавал истински древноегипетски папируси. Дороти схващала материала с изключителна бързина. Обяснявала това си качество, като казвала, че "е знаела този език преди и след това го е забравила".

Дороти дори била изключена от неделното училище, тъй като от цялата Библия се интересувала само от пасажите за Древен Египет и като цяло смятала християнската религия за копие на древноегипетската. Веднъж, през 1916 г., когато Великобритания пострадала от бомбардировките, тя започнала да се моли на древноегипетската богиня Изида. Родителите ѝ се опитали да направят нещо по въпроса, завели я в санаториум, но нищо не помогнало. В крайна сметка се примирили със "странността" на дъщеря си.

През 1920 г. Дороти напуснала училище и се преместила със семейството си в Плимут. Тук тя постъпила в училище по изкуствата, играела Изида на сцената и мечтаела някой ден да стигне до Египет. След това Иди се преместила в Лондон, където работела за египетски вестник и подкрепяла Египет в борбата му за независимост от британците.

Преместване в Египет 

На 27-годишна възраст Дороти срещнала бъдещия си съпруг - египетския имам Абдел-Мегид, в Лондон. През 1933 г. тя се омъжила за него и най-накрая се озовала в страната на своите мечти. Малко вероятно е някой някога да е бил толкова нетърпелив да отиде в Египет, колкото Дороти Иди. Пристигайки в Кайро, първото нещо, което младата жена направила, било да целуне земята.

По време на брака им Дороти родила син, когото нарекла Сети. В Египет, според местната традиция, започнала да се нарича Ом Сети (Майка Сети - почтително обръщение към жена с дете). Първоначално двойката живеела в Кайро, където Дороти работела като учител по английски език. 

В същото време, както самата тя разказва по-късно, започнал да ѝ се явява в нощните часове самият бог Хор-Ра - под негово ръководство, в полусъзнателно състояние, тя водела записки с йероглифи. Вероятно това била причината за бързия край на брака ѝ, продължил едва две години.

"През това време имах проблеми със съпруга си, защото непрекъснато криех от него какво пиша... Той никога не видя бележките ми. Не исках да разстройвам имама, който имаше основание да се оплаква от готвенето ми и липсата ми на време да чистя къщата и да бъда у дома. Той беше изключително загрижен, че не говоря за тези "диктовки". Не бях сигурна, че ще ми повярва..."

В Абидос

След развода си тя станала първата жена служител в египетския отдел за антики. Отначало Дороти работела като чертожник, пишела статии и книги. Според една версия синът ѝ останал при баща си. Според друга бащата заминал за Ирак, а тя останала в Кайро със сина си. Ом Сети била дълбоко обсебена от историята на Древен Египет. По-късно Дороти получила възможност да участва в разкопки. Въпреки че нямала специално образование, англичанката се ползвала с авторитет сред колегите си археолози. Те отбелязали нейната изключителна страст към Древен Египет (Иди дълго време не споделяла с колегите си за своите мечти и видения), както и за невероятната ѝ интуиция. 

Всички археолози, учени и работници, с които Дороти се срещала в Египет, говорели за нея с възхищение. Ом Сети участвала в разкопки около 20 години. Местните жители с интерес наблюдавали странната английска дама, която винаги събувала обувките си, за да влезе в древен египетски храм. Тя помагала с преводите и изпитвала дълбоко уважение към египтологията като наука.

Дороти успяла да открие и своя храм от детските си сънища в Абидос. Когато пристигнала за първи път там, тя лесно разбрала къде да отиде и казала на археолозите, че иска да се заеме с разкопки на конкретното място. През 1956 г., когато Дороти посетила храма на Сети, главният инспектор от отдела за антики, който бил чувал истории за Ом Сети, решил да я тества, за да види дали историята за прераждането е вярна. Дороти стояла в почти пълен мрак близо до някои стенописи. Началникът на отдела за антики ѝ казал да ги опише по спомените си. Отговорите ѝ го изумили. Чертежите и знаците, които Дороти идентифицирала, никога не били публикувани. Но тя не само знаела всички отговори, но и разказала на ръководителя на отдела за антики за това, което все още не било открито, посочвайки мястото, където била скрита градината от нейните сънища.

Дороти успяла да преведе и изключително сложни йероглифи върху произведения на изкуството, които озадачавали дори най-големите археолози. Нейните познания по древноегипетски език помогнали на археолозите при разкопките в Абидос, тъй като тя правилно посочила къде точно да търсят и гробницата на царица Нефертити. "Намира се в Долината на царете и много близо до гробницата на Тутанкамон“, уверявала тя.
 

Ом Сети впечатлявала с познания, които все още никой не знаел - за храмове, паметници, традиции, молитви, ритуали, текстове върху древноегипетски папируси. Много египтолози се опитвали да намерят логично обяснение на феномена на Ом Сети, но не можели да го направят. 

Що се отнася до предишния ѝ живот, Иди твърдяла, че името ѝ е Бенетрешут - "арфа на радостта". Тя била жрица, но нарушила обета си и забременяла от самия фараон Сети I, след което се самоубила. 

Храмът в Абидос станал като родно място за Дороти. Тя получила поста Пазител на храма и останала на този пост до 60-годишна възраст. През това време Ом Сети построила скромна къща наблизо. В храма една стая била запазена за нея като кабинет. Тя трябваше да се пенсионира през 1964 г., но отказала. Тогава ѝ била предложена работа в Кайро Тогава порасналият ѝ вече син също поискал да вземе майка си със себе си (по това време той вече бил дипломат). Но сърцето ѝ било в Абидос. 

Още пет години Ом Сети работела в Абидос като консултант, провеждайки екскурзии. През 1969 г. тя най-накрая се пенсионирала, но останала там. Живеела скромно (египетското правителство ѝ плащало малка пенсия), но никога не се оплаквала. До края на живота си Дороти приемала гости - обикновени туристи, езотерици, египтолози. Мнозина ѝ носели подаръци в знак на признание и благодарност. А тя продължавала да се моли на древните египетски богове и да носи дарове на храма в Абидос. Говори се дори, че местните жители дори се страхували от нея.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Тези 3 неща показват дали познаваме някого от предишен живот

Автор Теодор Муховски

Британката Дороти Луиз Иди, известна и с египетското си име Ом Сети, която се смятала за превъплъщение на древноегипетската жрица на богинята Изида - Бенетрешут, починала в Египет през 1981 г. на 77-годишна възраст. Тогава възникнал въпросът за погребението ѝ - в Египет можете да бъдете погребани или сред коптите, или сред мюсюлманите, но Ом Сети не принадлежала към нито една от тези религии. Самата тя искала да направи подземна гробница в градината си в Абидос и дори започнала да я строи. Но местните власти настояли да ѝ бъде даден далечен парцел в коптското гробище - при условие, че там няма да има надгробна плоча. Ето как тази необикновена жена завършила живота си на египетска земя. 

През 1981 г. излиза филмът "Египет: Търсене на вечността", в който е разказана нейната удивителна история. Някои я смятат за шарлатанка, която е имала достъп до непубликувани записи и е заблудила всички, но други вярват, че това е една от онези истории, които могат да бъдат обяснени единствено и само с тайнството на прераждането.