Д-р Неделя Щонова за пореден път направи много лично, красиво и смислено признание пред последователите си в социалните мрежи. Тя разказа история, която е посветена на Цветница и Великден и ни напомня, че винаги трябва да ценим хората около нас, нашите близки, докато ги имаме. И когато можем, да се радваме истински и да гребем с шепи и щастие от времето си с тях. Ето я историята на д-р Щонова, която просълзи мрежата:

Седях на седалка 42 в рейса от София към Пловдив. До мен, на седалка 41, имаше момче, може би на петнадесет или шестнадесет години. Малко преди да слезем в Пловдив, то извади телефона си и се обади:

- Ей, здравей, познай къде съм.
- Къде си?

Момчето беше съвсем близо до мен, седеше на 50 сантиметра и чувах ясно гласа на мъжа, с когото то разговаря.

- Дядо, здравей, тук съм в Пловдив, след пет минути слизам от рейса.
- Добре дошъл, мило дете - отвърна гласът от другата страна на слушалката с такава радост …
- Дядо, идвам си за Великден. Ще бъда тук цели десет дни, цялата великденска ваканция.

Нещо ми стана на сърцето. Беше толкова прекрасно да усетя тази радост, тази искрена обич между дядо и внуче. Детето се радваше толкова много, че аз за момент не успях да осъзная, че то говори с дядо си, защото толкова е рядко днес да видиш дете, което е в такъв възторг от разговор с дядо си.

- Дядо, довечер има ли мач на Ливърпул?
- Да, има! Ще ги размажем. Ливърпул играят с Манчестър Сити за FA Cup, четвърт финал.

И двамата се вълнуваха … светът около тях беше спрял, и целият рейс стана сцена за техните мечти и очаквания.

- Дядо, ще гледаме ли мачове?
- Да, разбира се.
- И после утре ще си говорим за Цветница и ще боядисваме яйца за Великден.

Очите ми се напълниха със сълзи … стичаха по бузите ми …затворих клепачи и се оставих на тази буря от щастие.

- Дядо, толкова ми липсваш! .. сякаш шепнеше тайна, споделена само между тях ..
- Дядо, липсваше ми да ми кажеш … че съм твоят шампион. Помниш ли, когато загубихме мача и ти пак дойде при мен и ми каза, че винаги ще бъда твоя шампион, без значение от резултата?

Не можех да устоя и се разплаках … наистина се разплаках стабилно … и бях толкова щастлива.

- О, шампионче! Да … Ти винаги ще бъдеш моят шампион. А кога ще мога да те видя?
- Ами когато пожелаеш, дядо. Аз вече съм тук. След пет минути слизам от рейса.

Всеки сантиметър от седалката и автобуса бяха пълни с тяхното щастие.

- И знаеш ли какво, дядо? Всяка вечер ще идвам да ти разказвам всичко, което ми се е случило през деня.

И двамата се смееха. Толкова простичко и искрено, че почти можех да почувствам топлината, която се излъчва от едно дете и неговия дядо. И внезапно си спомних как Лили вчера ми каза:

- Мамо, толкова искам да се обадя на дядо … На моя татко, с най-хубавите сини очи на света. След малко, на 9-ти април, той има рожден ден. Лили каза:
- Толкова искам да му се обадя и да му кажа: Деди, здравей! Идвам си за Великденската ваканция в Пловдив.

Всичко това, спомени, мисли нахлуваше в главата ми, а тези до мен не спираха да си чуруликат:

- Дядо, обещаваш ли ми, че ще ме заведеш на село с колата?
- Обещавам, шампионче.

Прилив на топлина се разля по целия ми гръб.

- Дядо, и това ще бъде най-щастливата ни великденска ваканция, нали?

Детето се смееше толкова щастливо, че цялото приличаше на сноп от слънчеви лъчи.

- И ще играем футбол заедно, нали?

Стоях със затворени очи и плачех с блаженство … от чиста радост, защото можех да си представя какво предстои да се усети … в едно българско семейство, между едно дете и неговия дядо. Десет дни, изпълнени с радост, смях, чудеса.

Когато рейсът пристигна в Пловдив, знаех, че този разговор ще остане завинаги в мен. Жив, топъл, сърдечен, безкраен …. усещах, мислех си как на света има хора, които след малко ще преживеят цялото това щастие и ще си го споделят заедно.Там … някъде … в някой дом … Дядо и внуче ще имат най-прекрасното преживяване.

И все пак, на света има хора, които няма да могат да го изпитат.

Все пак има хора, които ги няма.
На които не можеш да се обадиш и да им кажеш:

- Дядо, здравей, в Пловдив съм … и идвам при теб, за да те гушна тази вечер.

В цялата.
Преходност.
На живота.
Има нещо безкрайно прекрасно.
И безкрайно болезнено...
едновременно.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Ива Петрова

Д-р Неделя Щонова за силата на спокойствието – изкуството да превърнем болката в растеж

Автор Ива Петрова