В едно от най-личните си интервюта досега, дадено за подкаста „Храмът на историите“ с водещ Мариян Станков – Мон Дьо, актьорът Мариус Куркински разкрива дълбоки и съкровени моменти от своя живот.

Той говори открито за самотата, любовта, вярата и цената, която е платил за отдадеността си на театъра.

Куркински започва разговора с неочаквано самопризнание, определяйки се като „егоистичен човек“. Според него сцената го е „окастрила“ и му е попречила да бъде пълноценно до най-близките си хора, на които чувства, че не е дал достатъчно.

"Аз съм много егоистичен човек. Аз не съм хубав човек. За околните, за близките си. Театърът много ме е окастрил, лишил ме е от отношението, което е трябвало да дам на близките си. Аз нищо не съм жертвал..."

Актьорът се връща към 90-те години, когато кариерата му е в своя апогей и той се утвърждава като една от най-значимите фигури в българския театър.

Въпреки славата, той споделя, че едва след като осъзнава, че няма да постигне световна известност, започва да гледа на собственото си творчество с по-голяма сериозност и отговорност.

Един от най-емоционалните моменти в изповедта е свързан със загубата на родителите му. Куркински разказва как е излязъл на сцената почти веднага след смъртта на майка си, а години по-късно – и след тази на баща си. Днес той се пита дали това е било проява на сила, или по-скоро на емоционално притъпяване.

"Имало е страдание, чисто човешко, когато загубих майка. Когато за първи път срещнах смъртта. А трябваше да изляза на сцената и да играя. В същия ден, почти в същия час. Беше ми тежко, защото не успях да се овладея като мъж, въпреки че на бях на 40 години. А се отдадох на меланхолията, скръбта, самосъжалението. Това отвори един може би опасен период в моя живот. Позволих си да пропадна като човек."

Той разкрива, че тогава се е оттеглил от сцената и е допуснал грешки, от които днес се срамува, но предпочита да не навлиза в детайли.

Любовта също намира място в откровения разговор. Куркински я описва като „преживяно състояние“ и споделя за голяма, взаимна любов, която е приключила по общо съгласие, за да бъде съхранена в най-чистия си вид. По-късно в живота си преживява и друга връзка, която обаче определя като „тотална щета“.

Днес актьорът е сам, но не гледа на това като на трагедия, а като на закономерен резултат от своите житейски избори и пътя, който е извървял.

Куркински коментира и темата за вярата, като изтъква, че не Бог мълчи, а хората са тези, които са загубили способността си да чуват. Според него проблемът се корени във „вкаменяването“ на сърцата, а не в липсата на духовност.

Той отправя и критика към съвременното българско общество, изразявайки съжаление за спадащия интерес към стойностното изкуство. Именно това го мотивира да посвети новия си сценичен проект изцяло на българските автори и красотата на родния език.

"БГ Мариус... Не остана БГ. Не остана България. Много ми липсва тази България, в която израснах, в която бях млад... За мен е важно в театъра да говоря по български автори. Хората, които ще дойдат в театъра искам да чуват български думи"...

В края на интервюто Мариус Куркински оставя отворен един въпрос, който смята за най-важен и който, по думите му, Бог задава на всеки от нас: „Къде си?“

НОВИНИ

Автор Woman.bg

Мариус Куркински на 56: 5 знакови цитата за живота, театъра и любовта

Автор Woman.bg