Има ли начин науката да ускори развитието на социалните умения при деца с аутизъм? Ново изследване дава предпазливо обнадеждаващ отговор, пише Daily Mail. Учени от Китай съобщават, че неинвазивна техника за мозъчна стимулация, при която се подават магнитни импулси към определени зони на мозъка, води до измерими подобрения в социалната комуникация и езиковите способности само за пет дни.
Терапията, известна като ускорена непрекъсната тета-импулсна стимулация (a-cTBS), е насочена към лявата първична моторна кора – регион, който освен че отговаря за двигателни функции, участва и в езиковата обработка и социалното мислене.
Какво показва проучването?
Изследването, публикувано в The BMJ, включва 200 деца с аутизъм на възраст между 4 и 10 години, лекувани в три болници в Китай. Около половината от тях имат и интелектуални затруднения.
,fit(980:735))
Децата са разделени на две групи, едната получава реалната терапия, другата – плацебо процедура, изглеждаща идентично. В рамките на пет дни участниците преминават през интензивен режим – по 10 кратки сесии дневно.
Резултатите:
- по-добра социална отзивчивост при децата с реална терапия; - подобрения в езиковите умения;
- ефектът се запазва поне месец след лечението.
Има ли рискове?
Страничните ефекти са сравнително чести, но леки, изразяващи се в усещане за тревожност или дискомфорт в областта на скалпа. Те са временни и отшумяват без допълнителна намеса.
Ентусиазъм… с уговорки
Макар резултатите да звучат впечатляващо, учените и независимите експерти са внимателни в заключенията си.
Някои ключови въпроси остават:
- Могат ли подобни бързи ефекти да бъдат трайни?;
- Доколко интензивният график е подходящ за малки деца с аутизъм?;
- Колко значими са реално подобренията в ежедневния живот?
Според специалисти наблюдаваните ефекти са статистически значими, но умерени, а проследяването – твърде кратко.
Какво означава това на практика?
Аутизмът влияе върху комуникацията, социалното взаимодействие и възприятието за света. Затрудненията в социалните умения са сред най-характерните му прояви, а ефективните терапии остават ограничени. Затова всяка нова възможност предизвиква интерес.
Изводът – мозъчната стимулация не е „чудодейно лечение“, но може да се превърне в ценен допълващ инструмент редом до логопедичната терапия, образователните подходи и психосоциалната подкрепа.
Засега експертите го наричат най-точно така – повод за предпазлив оптимизъм.
,fit(980:735))
,fit(980:735))
,fit(380:285))
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))