Какво ни пречи да постигнем мечтания успех? Страхът от успеха и синдромът на самозванеца. Детските преживявания ни учат как да се държим настрани. Как вътрешният ни глас ни нашепва: „Ако не можеш да се справиш, всички ще разберат.“

Но освен този по-видим има и втори слой, често скрит в сенките. Той е по-фин и следователно дори по-силен. Случва се така: сякаш разбираш всичко, имаш си план, имаш и силата, но година след година картината си остава все една и съща. Искаш да печелиш повече, да се чувстваш по-добре, да достигнеш ново ниво, но нещо вътре в теб сякаш те спира. Това „нещо“ често се маскира като мързел, умора или лош късмет.

Но в действителност това може да е скритата полза от провала и самосаботажа. Нека разгледаме това състояние без осъждане или самокритика. Нашата психика е много лоялно нещо. Тя винаги избира това, което изглежда най-безопасно за нас. Така понякога провалът ни носи фини, но важни ползи.

Как изглежда това в реалния живот?

Представете си мъж, който мечтае да започне собствен бизнес. Той е талантлив, има идеи, дори има предпазна мрежа. Но минава една година, после още една, а той все още е заседнал на същата необичана работа. Защо? Ако се задълбочите, ще се появи нещо интересно. Докато е служител с малка заплата, никой не му иска заеми. Не е призован да решава проблемите на други хора. Съпругата му не очаква от него да взема големи финансови решения. Той тихо си цени спокойствието и предвидимостта. А психиката му усеща това и забавя всякакви стъпки към мечтания бизнес. Това не е слабост. Това е скритото предимство на работното място, защото да си малък е по-безопасно.

Или друга история. Момиче мечтае да научи чужд език и да се премести да живее в друга държава. Купува учебници, гледа филми в оригинал, но… нищо повече не се случва. Година след година, все едни и същи планове. Ако се вгледате по-внимателно - тук, в родния ѝ град, всичко е ясно и предвидимо. Има близки хора наоколо, има добре установен режим, познати улици.

Докато преселването означава самота, чужд език, безпомощност в ежедневието и огромна отговорност. Сякаш психиката ѝ казва: „Стой си вкъщи, топло и безопасно е.“ Желанието да научи езика избледнява, защото под него се крие страхът от големите промени. Това не е мързел. Това е скрита полза - познатият комфорт е по-ценен от далечната мечта.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

Не причинявайте това на детето си: 6 наказания, които разбиват детската психика

Автор Антония Михайлова

Какво точно е това?

Самосаботажът е вътрешен конфликт, при който една част от вас се движи напред, докато друга тихо, но уверено ви държи в познатото ви убежище. Тук не става въпрос „да се поправите“ или „най-накрая да се вземете в ръце“. Става въпрос за това да видите и осъзнаете, че вашата съпротива не е ваш враг. Това е кодирана в човека стара, вярна система за безопасност, която някога е била много полезна. Просто методите ѝ към настоящия етап вече са остарели.

Какво може да се направи по въпроса?

Първата стъпка е да се запитате честно и без обвинения: „Какво получавам, като оставям нещата такива, каквито са? От какви трудни чувства или ситуации ме предпазва този мой провал?“ Можете да запишете отговорите, дори и най-неочакваните от сорта на: „Не ме молят за помощ“, „Не нося отговорност за другите“, „Имам законното право да се самосъжалявам“. Виждането на тези скрити ползи означава наполовина да премахнете силата им. А след това помислете: може ли същото да се постигне по друг начин? Чрез душевен мир, чрез граници, а не чрез отказване от амбицията си. Чрез грижа, чрез топли взаимоотношения, а не чрез играене на ролята на човек, който винаги е в беда.

Малко упражнение

Спомнете си ситуация, която ви тормози от дълго време, но не се е променила. Запишете три причини, поради които може би е по-добре да оставите нещата такива, каквито са. Не се осъждайте, не се самообвинявайте.

След това до всяка точка, напишете: Как по друг начин мога да постигна това чувство или състояние, без да блокирам живота си? Ако искате наистина да разопаковате тези вътрешни пластове и да разберете какво точно ви спъва, можете да потърсите помощта на психолог. Така без бързане ще можете да намерите къде точно е заседнала енергията ви. А това ще ви придвижи напред.

Източник: b17