Мнозина смятат синдрома на отличника за положително качество. Какво лошо има в това човек да се стреми да прави всичко възможно най-добре? Вероятно това са хора отговорни, старателни, взискателни към себе си, съвестни и като цяло - красиви личности. На такъв служител обикновено се поверяват най-важните задачи, такъв специалист е ценен от клиентите, такъв човек е хвален от околните.

Unsplash

Но има един проблем

Много често синдромът на отличника не ви помага да живеете по-добър живот. Напротив, той постепенно съсипва живота ви. Основната грешка се крие в самото име. Много хора смятат, че синдромът на отличника е любов към висококачествената работа.

Всъщност не е така. Любовта към доброто качество е здравословно нещо. Синдромът на отличника обаче е обсебване, зависимост на самочувствието от резултатите. Такъв човек не иска просто да се справя добре. За него е жизнено важно да го направи перфектно. В противен случай развива тревожност, срам, недоволство от себе си и чувство за неадекватност.

Следователно отличникът живее в постоянно напрежение. Всяка задача за него се превръща в изпит, всяко изпълнение - в тест за професионалните му способности. А всяка грешка се възприема като доказателство за собствената му малоценност.

Отстрани това изглежда като висока мотивация, но вътрешно човекът често изпитва съвсем различни чувства:

- Страх от грешки.
- Страх от осъждане.
- Страх от това да не са достатъчно добри.

Ето защо много възрастни отличници са постоянно уморени. И поради това не могат да направят нищо както трябва. Трябва да дадат всичко от себе си, да подготвят перфектния доклад, да напишат перфектния текст, да проведат перфектната консултация, да бъдат перфектният родител, перфектният съпруг/съпруга, перфектният служител.

Проблемът е, че съвършенството не съществува. Което означава, че и удовлетворението на страдащите от този синдром постоянно им се изплъзва.

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Автор Антония Михайлова

Дами, стягайте куфара: Ето в коя страна живеят най-добрите любовници в света

Автор Антония Михайлова

Има и друг неприятен страничен ефект

Синдромът на отличника е тясно свързан с прокрастинацията. Звучи изненадващо, нали? Но много често именно тези, които отлагат нещата, се страхуват да не свършат достатъчно добре работата. Такъв човек прекарва часове в подготовка, в събиране на информация, в двойна проверка, преработване, в чакане на перфектния момент. А след това не може да започне. Или безкрайно усъвършенства вече завършен проект.

Освен това, синдромът на отличника силно възпрепятства развитието, защото развитието е невъзможно без грешки. Всяко ново умение изисква период на непохватност. Но отличникът не е подготвен да бъде несъвършен. Следователно, той често избягва нови посоки, в които може да изглежда неопитен. В резултат на това човек започва да стагнира с годините, въпреки че притежава огромен потенциал.

Особено трудно е за тези, които са свикнали да печелят любов и одобрение чрез постиженията си. За тях успехът се превръща не просто в цел, а в начин да докажат правото си да бъдат добри хора. Тогава работата се превръща в безкрайна надпревара, невъзможна за спечелване. Защото летвата непрекъснато се вдига все по-високо и по-високо.

Има и добра новина

Добрата новина е, че проблемът не е във вашата самокритика. Проблемът е, че самооценката ви е обвързана с резултатите. Когато тази връзка отслабне, човек внезапно открива, че е възможно да се развива, да прави грешки, да се учи и да постига цели без постоянен вътрешен натиск.

Ако разпознавате себе си в това описание, може би е време да разберете какви убеждения ви карат постоянно да доказвате своята стойност чрез постижения. И защо почивката, грешките или просто това да бъдете достатъчно добри се оказват толкова трудно постижими.

Източник: b17