В социалните мрежи се налага нова тенденция, която със сигурност ще зарадва всички, на които в училище са се карали за оценки и грешки. Съвременните родители предлагат нов подход – вместо да осъждат детето за двойка, те го поздравяват за нея.

Едно от най-популярните видеа в тази тенденция е клип на жена на име Антонина. На записа се вижда как ученик, разстроен от лошата си оценка, влиза вкъщи, където майка му го посреща с торта и две свещички – в чест на получената двойка. „Вече щях да ти дам шоколад, за да не се сърдиш“, казва детето. „А защо да се сърдя? Купих ти торта“, отговаря майка му.

В коментарите мнозина отбелязват, че видеото на Антонина е „излекувало нещо“ в тях. Това не е изненадващо – през 90-те, 2000-те и по-рано беше прието децата да бъдат наказвани за двойки. Немалко хора си спомнят как са ги карали да преписват цяла тетрадка заради една задраскана дума или колко страшно е било да се приберат у дома само защото в бележника им е имало тройка.

„След една двойка в бележника се наложи да си купя нов по средата на годината и да препиша всичко, както си беше, но вече без тази двойка.“

„Веднъж родителите ми написаха с химикал на челото ми таблицата за умножение. А аз си мислех: как ще я науча, като се гледам в огледалото и всичко е наобратно.“

„Биеха ме с бележника за редките лоши оценки, хвърляха по мен тетрадки и пособия, взимаха ми телефона за наказание, поставяха ме под домашен арест.“

„Аз пък имам белег на главата заради първата си тройка, затова искрено се радвам за това дете.“

„Не помня да са ме били за оценки. Но помня, сяша беше вчера, как ме биеха, докато пишех домашните с майка ми. За всяка грешка започвах тетрадката отначало, за всяка сълза върху листа – отначало, за всяка крива буква – отначало.“

Някои от тези хора вече са родители. За щастие те не пренасят своя опит върху децата си и се отнасят към лошите оценки и грешките с лекота...

„Веднъж синът ми се прибра, лицето му беше пребледняло, очите – уплашени и насълзени. Питам го какво се е случило. Отначало отричаше, казваше, че всичко е наред. Настоях: „Моля те, кажи ми“. Той се разплака и каза, че са му писали двойка. Аз чак си отдъхнах, защото вече се бях уплашила и мозъкът ми си представяше най-страшните сценарии. „Господи, и заради това ли си се разстроил толкова? Да върви по дяволите тази двойка“. Синът ми грейна през сълзи.“

„Синът ми в 3-ти клас за първи път получи двойка, не знаеше как да ми каже, притесняваше се. После с тих глас каза: „Мамо, днес получих двойчица“. А аз му отговорих: „Защо двойчица, а не двойка? Какво, на госпожата жал ли ѝ е било да ти напише една хубава, тлъста двойка?“. Като дете от съветско време, мен ме убиваха за тройки, но ние оцеляхме, такива неща не ни плашат, имаме имунитет.“

„Аз на моите деца им подарявам подаръци за двойките. Просто за да не правят глупостите, които аз правех като дете с бележника, коректора и бръснарското ножче. Между другото, учат за шестици. Но няколко пъти донесоха двойки – празнувахме с цялото семейство и беше весело.“

Новото отношение към провалите се насърчава не само от родители, но и от треньори. Днес все повече специалисти, работещи с деца, ги учат не че не трябва да грешат, а им обясняват колко е важно да изпитват удоволствие от процеса и изобщо да правят нещо, дори и да не е перфектно.

„Знаеш ли, че поражението не е загуба“, казва треньор от Казахстан на своите ученици. „Ти не се предаде, нали? Бори се докрай – това вече е победа. Тези, които се предават, те губят. А ти не се предаде и се бори докрай, значи не си загубил.“

Мнението на психолога

От гледна точка на психологията в новата тенденция има няколко полезни идеи:

Първо, по този начин родителите отделят стойността на детето от неговите резултати. Обикновено в семействата е прието децата да бъдат хвалени за постижения или за получена оценка. Затова децата доста рано започват да вярват, че ги обичат, хвалят и забелязват само когато са успешни.

Ако родителите реагират спокойно на грешките и дори могат да се посмеят заедно над тях, детето получава друго послание: „Дори нещо да не се е получило, ние те обичаме и подкрепяме“.

Второ, това помага за формирането на мислене, насочено към растеж – разбирането, че способностите се развиват чрез опит, усилия и грешки. Тогава неуспехът не е присъда от типа „това не е за мен“, а част от обучението и важен път към успеха.

Празнуването на провалите намалява страха от грешки и перфекционизма. Виждали ли сте предизвикателства от рода на „събери 10 отказа“? Когато възрастни хора се подлагат на „терапия с откази“ и умишлено молят минувачи за абсурдни неща, за да чуят заветното „не“. И това е наистина важно умение в нашия свят – да приемаш спокойно неуспехите и да можеш да ги понесеш емоционално.

Дете, което не се страхува да греши, по-често опитва нови неща, задава въпроси, проявява инициатива и се учи по-бързо.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Елена Ангелова

Детето ви в беда ли е? Ето защо трябва да започнете от себе си

Автор Елена Ангелова

Не забравяйте баланса

Винаги обаче трябва да се помни за баланса. Целта на този подход не е да превърне двойките в норма или да покаже, че резултатът няма значение.

Ключово е да не се фокусираме върху самия провал, а да насърчаваме смелостта на детето да опитва, да поема рискове и да излиза от зоната си на комфорт. Вместо да питаме „Защо не успя?“, е по-добре да попитаме: „Какво би направил по различен начин следващия път?“. Именно този въпрос и последвалият го анализ превръщат грешката в ценен опит.

Най-ценното в психологически план, което един родител може да даде на детето си, е увереността, че любовта и подкрепата му не зависят от оценки, победи или постижения. Децата, на които е позволено да грешат, израстват като възрастни, които не се страхуват да живеят пълноценен и ярък живот.