Още от деца слушаме изречения, които звучат като универсални житейски правила: бъди скромна, не се оплаквай, работи усърдно, не се карай с хората и бъди благодарна за това, което имаш.

Проблемът е, че част от тези послания, които са ни помагали да се ориентираме в живота, могат да се окажат сериозна пречка, когато става дума за кариера.

Според коуча и автор на книгата Managing Up Мелъди Уайлдинг много от съветите, които сме получили от родителите си, са били напълно разумни за едно по-стабилно работно място. Но професионалният свят днес е различен.

Ето пет „правила“, които може би е време да преосмислим.

1. „Не се възгордявай“

Скромността безспорно е ценна. Никой не иска да работи с човек, който постоянно си приписва чужди заслуги или превръща всеки успех в повод да говори само за себе си. Но когато скромността се превърне в навик да омаловажаваме собствените си постижения, резултатът може да бъде обратният.

„Всичко беше екипна работа“ може да звучи мило и възпитано, но ако именно вие сте свършили ключовата работа, няма нищо лошо да го кажете.

Ръководителите не могат да разпознаят принос, за който никога не чуват. Ако не говорите за резултатите си и не показвате интерес към следващото голямо предизвикателство, е напълно възможно друг човек да бъде избран за него.

Какво да направите вместо това?

На следващата среща с ръководителя си попитайте какви са приоритетите за следващото тримесечие. След това предложете конкретно с какво можете да помогнете – например да поемете проект, да организирате среща или да подготвите предложение.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Евелин Попадийна

Ако сте чували тези 6 фрази като дете, значи сте отгледани от наистина страхотни родители

Автор Евелин Попадийна

2. „Бъди благодарна, че имаш работа“

„Поне имаш работа.“

„Трябва да си благодарна, че са те взели.“

„Много хора биха искали да са на твоето място.“

Тези изречения могат да бъдат особено силни във времена, когато несигурността на пазара на труда кара хората да се страхуват да не загубят това, което вече имат. Но благодарността може постепенно да се превърне в примирение.

Може да приемете по-ниска заплата, въпреки че приносът ви е по-голям. Да се съгласите на по-ниска позиция, въпреки че имате необходимия опит. Или да останете с години на работа, която не харесвате, просто защото се страхувате да потърсите нещо по-добро.

Благодарността и самоуважението обаче могат да съществуват едновременно. Вместо само да изброявате какво вършите, започнете да говорите за резултатите, които постигате.

Например вместо:

Вместо просто да казвате: „Организирах срещите с клиентите“, покажете какъв е бил резултатът: „Организирах срещите с клиентите и така помогнах проектите да се движат по-бързо и без забавяне.“

3. „Не влизай в конфликти“

Много родители учат децата си да избягват конфликтите. Да не се карат. Да не отговарят. Да бъдат „разумни“. На работното място обаче постоянният стремеж да запазите спокойствието на всяка цена може да се превърне в угодничество.

Започвате да премълчавате мнението си, да приемате чужди решения, дори когато не сте съгласни, и да поемате допълнителна работа само за да не разочаровате някого.

Проблемът е, че колкото по-дълго мълчите, толкова по-трудно става да промените ситуацията. А прекалената услужливост понякога дори може да бъде възприета като липса на увереност.

Какво да направите вместо това?

Научете се да не сте съгласни дипломатично. Не е необходимо да нападате човека срещу вас. Можете да оспорите идеята, без да превръщате разговора в личен конфликт.

Ако например сте поели процес, който всъщност трябва да бъде отговорност на ваш колега, можете да кажете: „Не мога да поема целия процес от начало до край, но мога да подготвя цялата документация, за да може вашият екип да го поеме.“

4. „Работи добре и всичко останало ще се нареди“

Това вероятно е един от най-разпространените професионални митове. Учиш. Работиш здраво. Ставаш все по-добър в това, което правиш и очакваш някой да забележи.

Само че добрата работа невинаги е достатъчна. Днес професионалната експертиза трябва да върви заедно с умението да изграждате отношения, доверие и влияние.

Въпросът не е само:

„Колко добре си върша работата?“ А и: „Кой знае какво правя и доколко ми има доверие?“

Какво да направите вместо това?

Създавайте си съюзници. Когато работите по важна идея, потърсете мнението на хората, които ще вземат решението. Покажете им предварителния вариант. Поискайте обратна връзка. Потърсете тяхната гледна точка. Така те не просто виждат резултата ви. Те се чувстват част от създаването му, а именно това изгражда доверие.

МАМА И ДЕТЕ

Автор

6 признака, по които ще разпознаете синовете, отгледани от "студени" майки

5. „Оправяй се сама“

Самостоятелността безспорно е качество. Хората, които умеят да намират решения, да поемат отговорност и да не чакат някой да ги спасява, са ценни служители. Но има момент, в който самостоятелността се превръща в капан.

Ако сте свикнали да мислите, че молбата за помощ е слабост, можете да стигнете до състояние, в което решавате всичко сами, работите до изтощение и постепенно се превръщате в човека, без когото нищо не може да се случи. И точно това може да спре развитието ви. Защото ако само вие можете да вършите дадена работа, как ръководството да ви повиши?

Какво да направите вместо това?

Когато поискате помощ, покажете, че вече сте свършили своята част. Вместо:„Не знам какво да правя, можеш ли да ми помогнеш?“ опитайте: „Проучих възможностите и ги сведох до два варианта – А и Б. Клоня към А заради тези причини. Ти как мислиш?“

Така не показвате безпомощност. Показвате преценка и готовност да чуете друга гледна точка.
Същото важи и когато някой друг дойде при вас с проблем. Вместо автоматично да го решите, попитайте:

„Какво опита досега?“ или „Какви варианти обмисляш?“

Така помагате на другия да стане по-самостоятелен, вместо да го превръщате в зависим от вас.

НОВИНИ

Автор Ева Григорова

9 признака, че сте отгледани от емоционално малтретиращи родители

Автор Ева Григорова

Време е да преразгледаме старите правила

Много от тези послания не са били грешни. Родителите ни са ги давали с най-доброто намерение. Да бъдеш скромен. Да си благодарен. Да не създаваш излишни конфликти. Да работиш здраво. Да можеш да се справяш сам. Всички това са ценни качества, проблемът обаче започва, когато ги превърнем в абсолютни правила.

Скромността не означава да се правиш, че успехите ти не съществуват. Благодарността не означава да приемаш по-малко, отколкото заслужаваш. Добрите отношения не означават да мълчиш. Усърдната работа не означава, че никой не трябва да знае за нея. А самостоятелността не означава, че никога не трябва да поискаш помощ.

Често най-важната крачка в кариерата е не да научим още едно ново умение, а да забравим едно старо правило, което вече не ни служи.