Първи клас не е само буквари и тетрадки, а цяла вселена от социални взаимоотношения. За дете, което само до вчера беше „ох, на мама детенцето“ училището се превръща в първото сериозно изпитание за създаване на здрава връзка.

Способността да си намираш приятели на 6 или 7 години не е вроден талант, а умение, което може и трябва да се развива. Как можете да помогнете на първокласник да намери мястото си в този нов за него и плашещ го свят?

Първи конфликти

На 6-7-годишна възраст училищната работа се превръща в основна дейност, но психологически детето все още е много силно привързано към семейството. На тази възраст може да е трудно на детето да разбере, че другите деца също имат свои собствени желания и играчки, различни от неговите.

Конфликтите заради „несподелена гумичка“ или „той седна на мястото ми“ са нормални. Детето все още не е в състояние да разчита такива социални сигнали каквито са интонацията, израженията на лицето, намеците. Приятелството за него означава „да си играят заедно“ и „да не нараняват другите“. Задачата на родителите не е да решат проблема вместо детето си, а да му дадат инструментите за решаването.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

Тревожната тенденция #ДъстинЛукас: Защо тийнейджъри масово тормозят учители в социалните мрежи

Автор Антония Михайлова

Не наричайте детето си срамежливо

Дете, което се чувства „добро“ и „обичано“ е по-вероятно да тръгне към контакт. У дома е важно да хвалите не само оценките, но и действията да детето си: „Днес ти сподели флумастера си – това беше много приятелско от твоя страна.“ Ако първокласникът е срамежлив, не го наричайте „срамежлив“. По-добре е да му кажете: „Трябва ти време да свикнеш, това е нормално“ , съветват кризисни психотерапевти.

Хайде да си играем заедно

Много деца искат да си намерят приятели, но не знаят как да се обърнат към тях. Една проста формула „Здравей, казвам се... Хайде да играем заедно?“ работи в повечето случаи. Можете да практикувате това у дома с играчки. Родителите могат да демонстрират „ритуали за запознаване“ - усмихнете се, осъществете зрителен контакт, попитайте за любима игра.

Ако детето се страхува, предложете му неутрален подход: „Виж, имам стикер с динозавър, искаш ли да ти го покажа?“ или „Моля те, помогни ми да си намеря несесера за моливи.“ Играта „съвместни действия“ сближава хората по-бързо от разговорите.

Приятелствата в първи клас често свършват след прага на училището - общуването и се ограничава само там. За да ги заздравите, поканете съучениците на първолачето си на гости. Не е нужно да правите пищно тържество – 30-40 минути игра на Лего, рисуване или други дейности заедно са достатъчни.

Прекарването на време заедно на детската площадка след училище може да заздрави приятелствата. Споделените дейности извън училище са мощен катализатор за приятелства. Когато децата се виждат в различни роли (не само като „ученик на чин“), техните взаимоотношения стават по-цялостни и ангажиращи.

НОВИНИ

Автор Ева Лъчезарова

Докосващата история на директор, който спаси живота на 1643 деца при наводненията в Непал

Автор Ева Лъчезарова

Какво НЕ трябва да правите

- Не вземайте всички решения вместо детето си. Не бързайте да преговаряте с майката на „това момче“, за да може то да стане приятел с вашето дете. Това лишава детето ви от собствения му опит.
- Не сравнявайте. „Петьо вече е приятел с всички, но ти...“ – това разрушава самочувствието на детето ви.
- Не насилвайте приятелството. Приятелството е доброволен избор. Ако детето се чувства комфортно самичко или има един приятел, вместо тълпа, това е добре. Качеството е по-важно от количеството.

Училището е място, където детето се учи не само да чете и да брои, но и да разбира другите, да преговаря, да прощава и да се радва за приятелите си. Задачата на родителя е да слуша, да предлага съвети, но и да дава възможност на детето да действа самостоятелно.

Източник: b17