Понякога човек разбира много точно какво му се случва. Той може да види защо се бори във взаимоотношенията си с другия, защо продължава да се сблъсква с подобни ситуации или защо се колебае да направи важни промени.

Но самото разбиране не е достатъчно, за да го подтикне към действие. Дори ако човек осъзнае: „Не съм щастлив/а тук“, той може да не е готов за промяна. Това може да произтича от страх от неизвестното, от чувство за вина, заради съмнение в себе си. Но също така и заради надеждата, че ситуацията ще се промени сама или заради навика да остава в познати обстоятелства въпреки болката си.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Кристина Кирова

Травмата не е по ваша вина, но си е ваш проблем: 4 техники да се освободите напълно

Автор Кристина Кирова

На помощ идва психологът

Но психотерапията не променя живота на човек вместо него, нито го принуждава да взема решения. По време на терапията човек може постепенно да изследва какво точно го спира от промяната, какви чувства и вярвания му пречат да предприеме действия и на какво може да разчита.

Понякога важният резултат не е незабавно вземане на решение, а честното признание: „Разбирам, че се чувствам зле, но все още не съм готова да променя нищо.“ Това не означава, че терапията не е полезна. Всеки работи със собствено темпо. Осъзнаването на собствените ограничения и готовността за промяна също може да бъде началото на терапевтичната работа.

Unsplash

Защо разбирането не е достатъчно

Човек може да е добре запознат с причините за своите трудности, да забелязва повтарящите се модели и дори да разбира какви действия биха могли да променят ситуацията. Често обаче възниква вътрешна съпротива между това осъзнаване и реалната промяна.

Например, човек осъзнава, че връзката, в която е, му причинява болка, но се колебае да я прекрати. Осъзнава, че работата му го изтощава, но продължава да стои на едно и също място. Знае, че е важно да си постави лични граници, но многократно се съгласява с неща, които не иска.

Отвън това може да изглежда като нерешителност или нежелание за промяна. Но по-често зад подобно поведение стоят убедителни вътрешни причини.

НОВИНИ

Автор Теодор Муховски

Психотерапевт: Защо жените отказват да правят секс?

Автор Теодор Муховски

Какво може да попречи на спасителната промяна?

Промяната се свързва не само с надеждата за нещо по-добро, но и със загубата на познатото. Дори една болезнена ситуация може да осигури усещане за предвидимост. Човек вече знае как да съществува в нея, какво да очаква и как да се справя.

Новите неща често причиняват тревожност. Възникват въпроси: „Какво ще се случи след това?“, „Мога ли да се справя?“, „Ще се влошат ли нещата?“, „Какво ще си помислят другите за мен?“

Освен страх от неизвестното, човек може да бъде възпрепятстван от чувство за вина, от емоционална зависимост, страх от самотата, липсата на подкрепа или убеждението, че неговите потребности не са достатъчно важни. Понякога човек продължава да се надява, че ситуацията ще се промени сама и няма да се налага да взема трудно решение.

Freepik

Как терапията може да помогне

Целта на терапията не е да убеди човек незабавно да промени живота си или да вземе решения вместо него. Терапията помага да се разгледа по-отблизо вътрешният конфликт: една част от личността желае промяна, докато друга се страхува от нейните последици и се опитва да поддържа познатия ред.

По време на терапията човек може да изследва какво точно го спира, какви чувства възникват, когато мисли за промяна, какви минали преживявания влияят на настоящите му решения.

Постепенно човек става способен да отдели собствените си желания от очакванията на другите, да намери вътрешна и външна подкрепа и да оцени наличните си ресурси. Понякога терапията води до конкретни действия. Понякога тя води до разбирането, че човекът все още не е готов за това. Това също е важен етап.

Промяната се случва при всеки със собствено темпо

Фразата „Разбирам, че се чувствам зле, но все още не мога да си тръгна“ може да звучи противоречиво. Често обаче тя не крие липса на желание за промяна на живота, а страх, чието преодоляване отнема време.

Готовността рядко се появява мигновено. Тя се развива постепенно, когато човек започва да разбира по-добре себе си, да толерира трудните чувства и да се доверява на собствените си решения. Терапията не гарантира, че всичко ще се промени бързо или точно както първоначално човек си е представял. Но тя може да създаде пространство, в което става възможно честно да се изправите пред преживяванията си и да разберете какво ви спира сега и какво ще ви помогне да направите следващата стъпка?

Понякога промяната започва не с решително действие, а с признанието: „Да, чувствам се зле. Да, страхувам се все още да променя нещо. Но сега искам да разбера защо оставам.“

А това вече е началото на пътуването.

Източник: b17