Вродената дисплазия на тазобедрената става (ВТД) е ставна малформация при новородени, която се дължи на анормално развитие преди раждането или в ранното детство. Тя нарушава анатомичната връзка между главата на бедрената кост и ацетабулума.

Вродената дислокация на тазобедрената става (ВТД) - най-тежкият стадий на дисплазията изисква незабавно лечение. В противен случай може да доведе до инвалидност, включително скъсяване на крайниците и ранна, тежка коксартроза на детето.

През първите няколко месеца връзките на бебето все още са еластични, а самата става се развива активно. Така че ВТД може да се лекува успешно с консервативни методи, без хирургическа намеса. Масажът, на който много родители разчитат, обаче не може да се счита за лечение - вижте по-долу защо.

Какво е дисплазия на тазобедрената става при новородените?

Тазобедрените стави са сферично-вдлъбнати стави. Преди раждането те са съставени от мек хрущял, но през първата година от живота на детето хрущялът се заменя с кост. При нормално развитие на ставите, главата на бедрената кост расте по-бързо от ацетабулума, където самата „сфера“ се побира. Развитието на ставите зависи от това колко напълно главата на бедрената кост се побира в вдлъбнатината.

При дисплазия на тазобедрената става, ацетабулумът е недоразвит, така че главата на бедрената кост е лошо фиксирана и ставата е склонна към луксация. По време на луксация, главата на бедрената кост се изплъзва от ацетабулума. Това може да причини сериозни проблеми с кръвоснабдяването, износване на ставата и да повлияе на ходенето.

Дисплазия на тазобедрената става се диагностицира при едно на 100 новородени. Тя може да бъде съпроводена със слабост (хлабавост) или дори вродена луксация на тазобедрените стави, засягаща едната или и двете стави от двете страни на телцето.

Дисплазия и луксация: каква е разликата?

Дисплазията на тазобедрената става е най-ранният стадий, показващ незрялост на ставната тъкан. Следва сублуксация на тазобедрената става или дисплазия II степен. Вродената луксация е дисплазия на тазобедрената става III степен - изместване на главата на тазобедрената става от ставната ямка.

Причини за дисплазия на тазобедрената става при новородени

Всяко ограничение или възпрепятстване на подвижността на тазобедрената става увеличава риска от дисплазия.

Едрите бебета, малкото количество околоплодна течност (олигохидрамнион), прекомерно развитите мускули на торса или първа бременност (с по-малко еластични стени на матката на майката) намаляват пространството за движение на плода в утробата. Седалищното предлежание при раждане и стегнатото повиване в ранна детска възраст също увеличават риска от дисплазия.

Дисплазията има и генетична предразположеност. Освен това, момичетата имат четири пъти по-висок риск от дисплазия поради чувствителността си към майчините хормони, особено към релаксина, който причинява отпускане на връзките.

Диагностика на дисплазия на тазобедрената става и вродена луксация при новородени

Дисплазията на тазобедрената става обикновено е асимптоматична при раждането - бебетата не могат да пълзят или да ходят. Поради това децата се подлагат на физически преглед от лекар при раждането и последващ преглед в рамките на шест седмици.

През първата година проверка за симптоми на дисплазия на тазобедрената става се повтаря при преглед при педиатър. Лекарят проверява за прекомерна подвижност на тазобедрената става. Това може да се прояви като разхлабване на ставите или луксация (невъзможност за заключване на ставата) по време на движение.

Други признаци включват асиметрия на седалищните гънки или в дължината на краката. „Родителите трябва да са внимателни за ограничено движение на тазобедрената става, за различна дължина на крачетата, за асиметрия на гънките, за „щракащ“ звук в ставата или необичайна позиция на краката“, обяснява Кирил Керимов, травматолог, ортопед и артроскопски хирург.

Важно! Асиметрията на гънките сама по себе си не потвърждава диагнозата, но е достатъчна причина да заведете детето си на лекар.“

Не всички случаи на отпуснатост на връзките обаче показват дисплазия при бебето и не всеки случай на дисплазия може да бъде открит по време на преглед, тъй като патологията се развива с течение на времето. Следователно родителите трябва да бъдат особено внимателни към симптомите и признаците. Вижте ги:

- Щракащ звук (симптом на Маркс-Ортлани) при преместване на краката на бебето настрани, когато лежи по гръб със свити колене.

- Ограничено отвеждане на едното или двете бедра (краката на бебето не лежат хоризонтално на повърхността при преместване).

- Видимо скъсяване на единия крак.

- Асиметрия на ингвиналните и седалищните гънки.

Ултразвук или рентген: кое е по-добро за диагностициране на дисплазията

На деца с рискови фактори за дисплазия на тазобедрената става, като например раждане в седалищно предлежание, се предписва ултразвуково изследване - ултразвук на тазобедрените стави. Рентгенови снимки са показани за деца над тримесечна възраст, ако е необходимо. Тъй като тазобедрените стави все още съдържат значително количество хрущял е трудно да се види проблемът на рентгенова снимка.

Ултразвукът е предпочитан за диагностициране на дисплазия на тазобедрената става преди навършване на една година, тъй като рентгеновите лъчи са по-малко полезни при кърмачета.

Лечение на дисплазия и вродена луксация на тазобедрените стави при новородени

При повечето новородени с лека подвижност на тазобедрената става (лека дисплазия), състоянието обикновено се подобрява без никакво лечение до шест седмици. Поради тази причина родителите често отхвърлят асиметрията на седалищните гънки при бебето си като незначителен проблем, който ще се разреши сам или с масаж.

„Отлагането е от съществено значение“, казва Кирил Керимов, травматолог и ортопед. „Колкото по-късно започне лечението, толкова по-висок е рискът от нарушения на походката, скъсяване на крайниците, хронична болка и ранни проблеми с тазобедрената става.“

Ако проблемът с подвижността на тазобедрената става продължава, лечението трябва да започне между шест и осем седмична възраст. Това е така, защото първите три месеца от живота на бебето се считат за „златен стандарт“ за диагностика и консервативно лечение на тази патология.

Важно! Ако възникне изкълчване на тазобедрената става, лечението трябва да започне незабавно.През първите няколко месеца връзките на бебето са много еластични. Поддържането на краката на бебето в правилната абдуцирана позиция (поза на жаба) е достатъчно, за да се развие правилно ставата.

Ортопедични устройства като меки шини, стремена на Павлик или подложки на Фрейк се използват за поддържане на дисплазия на тазобедрената става и изкълчване при новородени. Тези устройства безопасно обездвижват краката, за да се увеличи максимално контактът между тазобедрената става и възглавничката на стъпалото, като същевременно се поддържа мобилността.

Ортопедичните устройства за лечение на вродена луксация на тазобедрената става се носят непрекъснато в продължение на 3 до 7 месеца (свалят се за измиване и др.). Преди това като алтернативно лечение се използваше поставянето на бебето в две или три пелени едновременно. Този метод обаче не се е доказал като ефективен и само отлага времето, за започване на подходяща терапия. След 6 месеца вродената луксация на тазобедрената става изисква по-сериозно и инвазивно лечение - гипсови превръзки и операция.

В повечето случаи (до 95%), проблемът се разрешава с ранно поставяне на ортеза. Хирургична интервенция е необходима, ако лечението с ортеза е неефективно или ако лечението е започнато след ранната детска възраст.

Масаж при вродена луксация на тазобедрената става - ще помогне ли?

Коментира Кирил Керимов, травматолог-ортопед, артроскопски хирург. Вродената луксация или сублуксация на тазобедрената става не е въпрос на „слаби мускули“, а на малформация на тазобедрената става. Следователно, масажът не може да пренареди главата на бедрената кост и не е лечение.

Може да се използва само като допълнителен метод – за нежни интервенции за подобряване на мускулния тонус и двигателната функция при детето. Основното лечение обаче се определя от детски ортопед, което включва наблюдение, ултразвук, ортопедични устройства за поддържане на тазобедрените стави в правилната позиция. А в сложни случаи се прилагат и други методи.

Заключение: не разчитайте на масажа. В случай на истинска ставна патология той е не само безполезен, но може и да влоши ситуацията, забавяйки ценното време за пълно оздравяване на бебето.

Масажът засяга само повърхностните слоеве – мускулите и кожата, но проблемът се крие много по-дълбоко. Грубото ръчно разтваряне на краката от масажист по време на луксация може да увреди хрущяла и да наруши кръвообращението към главата на бедрената кост, което води до асептична некроза – това е сериозно усложнение.

Докато детето преминава през 2-3 курса масаж с надеждата за възстановяване, ставата се вкостява в необичайна позиция. Масажът при вродена дисплазия на тазобедрената става, сублуксация и луксация се използва само в комбинация с ортези и физиотерапия. Той отпуска стегнатите мускули, което ускорява възстановяването.

Ами мануалната терапия?

Подобно на масажа, мануалната терапия не е в състояние да коригира костни деформации, свързани с вродена луксация на тазобедрената става. Изследвания в Journal of Manual & Manipulative Therapy показват, че тези методи играят важна, но само поддържаща роля. Те помагат за намаляване на мускулните спазми и увеличаване на подвижността на ставите, но не влияят директно върху формата на ставите. Изследванията подчертават ползите от мануалните техники (като метода на Мезиер-Бертеле) само при по-големи деца и възрастни, чиито стави са сковани или не реагират добре на стандартно лечение.

Вродената луксация на тазобедрената става при новородено не е смъртна присъда, ако се диагностицира и лекува своевременно. Родителите са отговорни да заведат детето си на ортопед още през първия месец от живота му и да го наблюдават за признаци на аномалии.

Иначе последиците от нелекуваните тазобедрени стави включват ранен (преди 30-годишна възраст) артрит, коксартроза, болки в гърба, необходимост от множество операции, окуцяване и скъсяване на краката.

Не използвайте домашно приготвени превръзки и не следвайте съветите за масаж. Не губете време и доверете здравето на детето си на доказана детска ортопедия, пише medaboutme, цитирайки д-р Ирина Аршинова.

МИСИЯ БЕБЕ

Автор Елена Ангелова

Първа разходка на новородено бебе през пролетта: Кога, колко време, как да е облечено?

Автор Елена Ангелова