Всички новородени плачат, но някои бебета са особено шумни. Въпреки че изглеждат напълно здрави, те са прекалено реактивни, постоянно безутешно плачат без видима причина, хранят се лошо и сънят им е постоянно прекъсван.
)
Какво се случва?
Може да става въпрос за синдром на неонаталната хипервъзбудимост. Това е често срещано функционално разстройство на нервната система при децата. Почти половината от бебетата изпитват синдром на неонаталната хипервъзбудимост. Много по-рядка причина е хиперплексията. Това също е състояние на хиперреактивност на нервната система, но с генетични корени.
Хипервъзбудимост и хиперексплексия при новородени: каква е разликата?
Хипервъзбудимостта НЕ е заболяване, а симптомен комплекс, който се характеризира с раздразнителност, плач и нарушения на съня. Честа причина за този синдром е перинаталната хипоксия по време на бременността и/или раждането, а лечението се състои от физиотерапия, масаж, упражнения и, ако е необходимо, успокоителни.
Хиперексплексията, или клоничният стресов синдром, е много по-рядко заболяване на централната нервна система, за което са характерни внезапни и прекомерни реакции (замръзване, гърчове) в отговор на външни стимули. Тук причините са генетични. Международни проучвания са идентифицирали съответстващи мутации в пет гена, които нарушават клетъчния отговор към аминокиселината глицин.
Основната поведенческа разлика при дете с хиперексплексия е реакцията на замръзване след уплаха: детето не е в състояние да се движи, а понякога дори – и да диша. В тежки случаи мускулната ригидност може да доведе до падания, а при кърмачета - до синдром на внезапна детска смърт.
Докладваната честота на хиперексплексия в Съединените щати е 1 на 40 000. Експертите препоръчват генетично изследване за потвърждаване на диагнозата. Симптомите на хиперексплексия често отшумяват спонтанно до 12 месеца от живота на бебето. Но в тежки случаи те могат да продължат и в зрялата възраст на човека.
,fit(980:735))
Какво представлява синдромът на свръхвъзбудимост при децата?
Синдромът на свръхвъзбудимост е лека форма на перинатално увреждане на централната нервна система (ЦНС). Проявява се чрез прекомерно бърза и честа възбудимост на нервната система, неврорефлекторни механизми и соматовегетативни нарушения в ранното детство.
Основните симптоми на това разстройство включват двигателно безпокойство, тремор на крайниците и брадичката, лош сън (прекъснат сън, затруднено заспиване и лесно събуждане) и чест, необясним плач. Детето сякаш реагира буквално на всичко около себе си, плачейки на глас. Инфантилни колики и изразена реакция на газове са сред другите признаци.
Бебетата с този синдром могат също да проявяват парадоксални реакции на централната нервна система (ЦНС), като например лесно успокояване и заспиване на силни шумове, но събуждане от тихи звуци. Тази засилена реакция на нервната система изисква значителни ресурси и след периоди на хиперактивност детето може да стане летаргично и сънливо. То буквално изчерпва енергията си.
Нарушената функция на автономната нервна система и соматовегетативните нарушения могат да се проявят като повишена чувствителност към времето, чести промени в цвета на кожата (зачервяване или побледняване при плач, известно като петнистост), бързо настиване или прекомерно изпотяване, склонност към запек или редуване на твърди с редки изпражнения, често повръщане, хипо- или хипертонус, проблеми с апетита или, обратно, склонност към „висене“ на гърдата или прехранване от шише.
Важно! Как можете да различите нормалните от анормалните симптоми на ЦНС? Обикновено детето постепенно се научава да се самоуспокоява след плач или да заспива след събуждане, ако нищо не го притеснява.
При разстройство на ЦНС детето продължава да плаче и да се държи неприятно, дори след като комфортът му е възстановен.
Колко често се среща синдромът на свръхвъзбудимост при новородените?
Този синдром е много често срещан. Чуждестранните експерти често го смятат за нормално явление – е, крещящо бебе - всички бебета плачат, а някои се нуждаят от повече време, за да се адаптират към този свят. Според руската статистика, синдромът на свръхвъзбудимост при новородени се наблюдава при 42-44% от малките деца през първите месеци след раждането им и от двата пола.
До училищна възраст свръхреактивността на нервната система се диагностицира при приблизително 10% от децата. Рискът от синдром на свръхвъзбудимост е по-висок, ако майката е имала усложнена бременност и раждане, особено с хипоксия (липса на кислород за плода) или вътрематочно забавяне на растежа.
Причини за хипервъзбудимост при децата
Причините за синдрома на хипервъзбудимост при новородените са сложни и не винаги е възможно да се разбере защо нервната система на бебето реагира прекомерно.
)
Фактори на бременността и родилна травма
Смята се, че основната причина за хиперреактивност на неонаталната нервна система е перинаталното увреждане на ЦНС. Хипоксията лишава мозъка на плода от кислород, което води до дисфункция на клетъчно ниво.
Родилната травма, като например бързо или продължително раждане и несъответствия в размера на плода и таза, също може да доведе до хипоксия, травми на шийните прешлени, вътречерепни травми и т.н.
Други потенциални причини включват тежка токсикоза на бременността, майчини инфекции (включително грип и остри респираторни вирусни инфекции с висока температура), нездравословни навици, дефицит на фолат. И патологии, които водят до фетоплацентарна недостатъчност. Младата или напреднала репродуктивна възраст на бъдещата майка и продължителният стрес също са сред причините за появата на синдрома на неонатална хипервъзбудимост.
Наследственост и темперамент
Холеричен темперамент у родителите, психични разстройства и генетично обусловени невротични реакции могат да бъдат наследени от децата и да определят преобладаването на възбудата над инхибирането.
Съпътстващи заболявания
Повишена чувствителност на нервната система може да възникне в резултат на заболяване при децата. От досадни колики и газове при кърмачета до алергии, дисбаланс на чревната микрофлора и никненето на зъби, всички те могат да изтощят нервната система и да причинят прекомерна раздразнителност на бебето. Хернии, хранителни дефицити, метаболитни нарушения и невроартритна диатеза са други възможни причини за хиперреактивност на ЦНС при децата.
Диагностициране на синдрома на хиперактивност при новородените: Не бързайте с невролога!
Ако подозирате, че детето ви има хиперреактивност на нервната система, първата стъпка е да посетите педиатър. Той ще оцени физическите причини, ще провери рефлексите, тонуса, активността, хранителните норми и наддаването на тегло, както и възможните дразнители като алергии, инфекции и др.
Преди да постави диагноза, неврологът, освен гореспоменатите причини, ще оцени и вероятността от органични лезии на ЦНС, метаболитни нарушения и психични разстройства. За да се изяснят причините, се извършват следните прегледи и тестове:
- Невросонография - за оценка на мозъчните структури, кистите и вътречерепното налягане.
- Електроенцефалография: ЕЕГ помага да се анализира биоелектричната активност на мозъка и да се изключи епилепсия.
- Ултразвукът на съдовете на главата оценява колко добре артериите и вените снабдяват мозъка.
Освен това могат да се предпишат рентгенови снимки на шийния отдел на гръбначния стълб и електроневромиография (ЕМГ) на нервно-мускулната проводимост, компютърна томография и магнитен резонанс на мозъка, доплеров ултразвук на главата и шията и биохимия на кръвта.
Методи за лечение на синдрома на свръхвъзбудимостта при новородените
Нелекарствени лечения. Основното лечение на синдрома на свръхвъзбудимост при новородени и кърмачета е нелекарствено. Струва си да се отбележи, че лечението е едно и също и за леките форми на хиперексплексия. Лечението включва:
- Масаж за подобряване на мускулния тонус.
- Физиотерапия за контрол и координиране на двигателната активност.
- Хидротерапия – плуване в бебешки басейни или вани у дома.
- Фитотерапия – вани с успокояващи билки.
- Физиотерапия: електрофореза, парафинови апликации, амплипулс терапия.
- Включва се и задължителен дневен режим, разходки и подкрепяща домашна среда. Освен това, ако свръхвъзбудимостта продължава и след една година, детето трябва да работи с психолог. А ако е нарушено речевото му развитие - и с логопед. Медикаментите се използват само, ако другите лечения се провалят.
- Лекарствена терапия: лекарства за свръхвъзбудимост. Лечението на синдрома на свръхвъзбудимост с лекарства се провежда стриктно по показания и под постоянно наблюдение от лекар.
В ранна детска възраст могат да се предписват леки билкови успокоителни, последвани по-късно от ноотропици и лекарства за подпомагане на нервната система, мозъчното кръвообращение и др.
Медикаментите се използват само ако другите лечения се провалят и трябва да се комбинират с ежедневен режим и подкрепяща среда за бебето.
Прогнозата за синдрома на свръхвъзбудимост при деца е благоприятна
Симптомите често отшумяват до 6-12 месечна възраст на бебето, ако лечението започне своевременно. Припомняме, че ключът към успеха е правилният дневен режим, който ще помогне на нервната система на бебето да „узрее“ по-бързо и да спре да реагира прекалено. Той не трябва да бъде ригиден (твърд, строг) - това би натоварило прекомерно детето. Но и Медикаментите се използват само, ако другите лечения се провалят.
Но и простото следване на желанията на бебето също не е вариант.
Източник: medaboutme
)
)
,fit(380:285))
)
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))