В началото на новата учебна година, когато отново започваме да говорим за учебници, тетрадки, раници, оценки и първия звънец, неизменно мислите ми се насочват към сина ми и към това как той ще реагира на новите предизвикателства на деня. Към това в какъв свят ще учи. В какъв свят ще порасне. И най-вече – какъв човек ще стане във време, когато изкуственият интелект все по-лесно може да мисли, пише, обяснява, рисува и създава вместо него...

Когато родителят разбере, че детето му расте в друг, АI, свят

Като майка на ученик не мога да не се тревожа. Не защото се страхувам от технологиите. Напротив, разбирам, че те са неизбежна част от бъдещето на децата ни и че изкуственият интелект може да им даде възможности, които предишните поколения дори не са си представяли. Но именно затова тревогата ми е друга. Как ще се промени самото мислене на децата ни? Ще използват ли изкуствения интелект, за да задават повече въпроси, да търсят повече, да спорят, да проверяват, да създават?

Или постепенно ще свикнат някой друг да мисли вместо тях? Има един момент, в който като родител разбираш, че светът, в който ще расте детето ти, вече няма да прилича на света, в който ти си израснал.За моето поколение домашното означаваше тетрадка, химикал, учебник, понякога енциклопедия и онова особено чувство на безпомощност, когато трябва да напишеш съчинение по литература, а в главата ти няма нито една смислена дума. Днес моят син може да зададе възложената тема на изкуствения интелект. И... след няколко секунди да получи отговор. След още няколко – готов текст. След още малко – аргументи, структура, заключение, дори, така да се каже, по-ученически стил.

Когато машината започне да мисли вместо учениците

И точно тук започва моето притеснение. Защото е толкова лесно някой друг да бъде умен вместо нас. Не ме е страх, че машината ще мисли. Страх ме е от риска следващото поколение да престане да разсъждава.И като майка на ученик все по-често започвам да се питам до каква умствена пасивност ще стигнат нашите деца, ако изкуственият интелект върши всичко вместо тях. Питам се какво ще спре да прави, когато насреща си има "опора" от типа на изкуствения интелект. Може ли да напише съчинение? Разбира се. Но ще може ли след пет години да формулира собствената си мисъл, ако съчинението е написано от AI? Може ли да реши задачата? Да. Но ще може ли да остане половин час пред една трудна задача, без някой да му подаде отговора, след като вече е свикнал да се допитва до математическия ум на AI? Може ли да разкаже урока? Разбира се. Но ще може ли да обясни какво мисли той самият за този урок, има ли в него нещо, което е предизвикало критическия му поглед, или просто ще повтори чужди заключения? Това е съществената разлика.Защото образованието не трябва да бъде поредната порция наготово смлян залък, а процес, през който човек се научава да задава правилните въпроси, да търси отговорите, да подлага на съмнение вече възприети становища, да се съгласява или не с определени аргументи.И ако изкуственият интелект ни освобождава от необходимостта да мислим, пишем, грешим, поправяме, спорим и търсим, тогава той не ни прави по-умни. А само по-бързи. И нищо повече.

Ами ако проблемът не е в изкуствения интелект, а в начина, по който ще го използваме?

Вероятно е време да спрем да задаваме един-единствен въпрос как да забраним на учениците да използват AI? А да започнем да задаваме много по-смисления: "Как да ги научим да го използват така, че да мислят повече, а не по-малко?"

Защото изкуственият интелект вече е тук. И няма смисъл да се преструваме, че можем да върнем света назад. По-важното е да научим децата как да живеят в този нов свят, без да губят най-ценното в себе си. Собствената си мисъл.

Вместо AI да пише домашното – нека детето да разговаря с него

Може би най-голямата промяна в училището трябва да бъде именно тук. Вместо: „Напиши съчинение на тема…“, учителят може да каже: „Напиши първите 300 думи сам. След това разговаряй с AI. Нека той ти задава въпроси за тезата ти. Нека оспори аргументите ти. Нека посочи слабите места. После преработи текста си.“

Това вече е съвсем различен процес. В първия случай машината върши работата. Във втория тя се превръща в опонент. А човекът трябва да мисли.

Може да се въведе и друго правило: AI няма право да дава готов отговор, освен ако ученикът не докаже, че първо е направил собствен опит. Тогава детето не отива при машината с въпроса какъв е отговорът, а със запитването: „Ето какво мисля аз. Къде греша?“

Вместо да пишем повече домашни, нека децата говорят/пишат повече в час

Може би точно в този пик, когато изкуственият интелект залива ежедневието ни и е окупирал домовете ни, е моментът да преосмислим самото домашно. Защото ако една домашна работа може да бъде написана за 30 секунди от AI, може би въпросът не е как да хванем ученика, че е използвал изкуствен интелект. А защо изобщо сме му дали задача, която машината може да изпълни вместо него.

Ако искаме да разберем дали едно дете е научило нещо, нека го накараме да говори. Да защити тезата си пред класа. Да обясни защо е избрало един аргумент, а не друг. Да оспори мнението на свой съученик. Да промени позицията си, ако чуе убедителен контрааргумент. Да зададе въпрос, на който няма готов отговор. Това е много по-трудно за симулиране. И много по-близо до истинското мислене.

Може би училището има нужда от по-малко предадени домашни и повече жив разговор или писмени работи в час. От по-малко страници, написани вечер. И от повече мисли, изказани на глас сутрин.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Елена Ангелова

5 страхотни начина да научим детето си да помни добре в училище

Автор Елена Ангелова

AI като събеседник или опонент, а не като заместник

Представям си час, в който учителят казва: "Днес всички ще защитаваме различни позиции. AI ще бъде вашият опонент."

Едно дете защитава теза. AI получава инструкция да я оспори. Не да напише по-добър текст. Не да даде правилния отговор. А да задава неудобни въпроси. "Защо смяташ така?", "Какво доказателство имаш?", "А ако приемем обратното?", "Как би отговорил човек, който не е съгласен с теб?"

Така технологията се превръща не в патерица, а в тренажор за ума. Както спортистът има нужда от съпротивление, за да стане по-силен, така и мисълта има нужда от съпротива. Може би AI може да бъде именно това – интелектуално съпротивление.

Екипната работа може да стане още по-важна

Има още една причина да не превръщаме AI в заместител на ученика. Човекът има нещо, което машината няма по начина, по който го преживяваме ние – истинската човешка връзка. Затова задачите могат да бъдат организирани така, че учениците да работят в екип, например по зададен проект. А това определено ще изиграе благотворна роля в процеса както на креативност, така и на социализация на детето. Тук AI не разделя децата. Напротив. Той може да ги принуди да обсъждат повече. А точно това често липсва – не информацията, а разговорът.

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Световни математици с тревожно предупреждение: Изкуственият интелект убива истинската наука

Автор Антония Михайлова

Изкуственият интелект може да бъде генератор на идеи, но не и автор на детството ниИма една област, в която бих искала да виждам повече AI в училище, то това е... творчеството. Разбира се, не за да пише разкази вместо децата, да рисува вместо тях, да създава стихотворения, които те просто подписват, а да ги провокира."Дай ми три необичайни идеи за разказ" или "покажи ми стъпките за създаването на красиво оригами".

AI може да хвърли топката. Но детето трябва да я поеме. Да я промени. Да я превърне в нещо свое. Защото най-интересното човешко творчество често започва там, където човекът казва: "Не. Аз бих го направил по друг начин."

Нека учениците проверяват AI, вместо просто да му вярват

Тук се крие още една огромна образователна възможност. AI може да греши. Може да представи убедително звучаща, но неточна информация. И точно това може да се превърне в учебен инструмент. Учителят може да даде на учениците текст, генериран от AI, и да каже: "Открийте петте места, на които този текст може да е проблемен."

Децата трябва да проверят фактите. Да потърсят източници. Да сравняват. Да задават допълнителни въпроси. Да спорят с машината. Така вместо: "AI знае всичко", ученикът ще научи, че AI може да ми помогне, но че той носи отговорността да провери.

А може би най-важният урок е да оставим някои неща без AIТова също трябва да бъде част от образованието. Да има задачи, при които телефонът остава в раницата. Да има час, в който се пише на ръка. Да има книга, която се чете без резюме от машина. Да има момент, в който ученикът трябва да остане сам с една празна страница. Защото в тази празна страница понякога се случва нещо много важно. Ражда се собствената мисъл. А тя не винаги се появява бързо.

Понякога първо идва напрежението. После объркването. После грешният отговор. После вторият. И някъде след тях – истинската идея. Ако премахнем всички тези етапи с един-единствен въпрос към машината, може да спечелим десет минути. Но какво губим? Вътрешния си компас. Губим удоволствието от откривателството. Пътя към себе си.

Искам синът ми да използва AI. Но не AI да използва него...

Това е може би най-точното, което мога да кажа като майка. Не искам синът ми да се страхува от технологията. Не искам и да бъде възпитаван в свят, в който изкуственият интелект се представя като враг. Искам да умее да го използва. Но още повече искам да умее да не го използва. Да знае кога да попита. Да знае кога да провери. Да знае кога да спори. Да знае кога да затвори екрана. Да знае кога да потърси човек. Да знае кога да се довери на собствената си мисъл. И най-вече... да не се страхува от това да не знае. Защото незнанието не е провал. То е началото на ученето.

Freepik

Училището на бъдещето няма да бъде без AI. То трябва да бъде с повече човешко мислене.Може би това е големият парадокс. Изкуственият интелект може да направи информацията по-достъпна. Може да спести време. Може да обяснява по различни начини. Може да симулира разговор. Може да предлага идеи. Може да бъде личен събеседник за упражнение. Може да бъде критик. Може да бъде дебатьор. Може да бъде партньор в творческия процес. Може да бъде инструмент за проверка. Но не трябва да бъде заместител на усилието, чрез което един млад човек изгражда собствения си ум.

Може би тогава ще разберем, че истинската битка не е човек срещу машина. Тя е много по-лична. Това е битката между лесния отговор и любопитството. Между готовия текст и собствената мисъл. Между копирането и създаването. Между това да знаеш какво казва машината и да знаеш какво мислиш ти. Между наготово поднесеното и удовлетворението, че ти сам, със собствени усилия, си сътворил нещо прекрасно.

НОВИНИ

Автор Кристина Кирова

OpenAI призна: Стряскащи нови случаи на поведение на изкуствен интелект, заобикаляне на граници и обяви нова система за оповестяване

Автор Кристина Кирова