Склонни сме да мислим, че личните ни граници са свързани с това как взаимодействаме с другите: дали казваме „не“, дали отстояваме мнението си, дали позволяваме да бъдем използвани. Това е вярно. Но е само половината от истината.

В действителност личните граници не започват с другите хора. Те започват с нас самите. С това как се отнасяме към себе си. Какво смятаме за правилно и какво не. Какво е приемливо и какво е неприемливо.

Само като разберем това, можем да изградим здравословни взаимоотношения с другите. Защото не можеш да защитиш това, което не познаваш.

Фразата „Отнасяй се с другите така, както би искал те да се отнасят с теб“ я чуваме още в детството. Звучи красиво, благородно. Изглежда съдържа мъдрост - отнасяй се добре с хората и те ще ти отвърнат със същото.

Freepik

Но на практика това не е съвсем така

Когато помагаме, когато излизаме на среща с някого, когато отговаряме на молби, подсъзнателно очакваме, че отсрещния ще направи същото с нас. Инвестираме и се надяваме на реципрочност. Но другият човек може да се държи различно. И тогава се чувстваме наранени, обидени, ядосани. „Аз съм всичко за него, а той е нищо за мен.“

Защо се случва това? Защото всеки гледа на света по различен начин. Всеки има свой собствен опит, свое семейство, свои ценности, свои модели на поведение. Не можем да принудим някого да реагира така, както ние искаме. Това е негов избор. И той има право на това.

Оказва се, че изричайки това, ние натрапваме очаквания върху другите. А очакванията са разрушителни. Когато очакваме нещо, ние се накичваме с обещания и надежди, като с гирлянди. А след това се разочароваме, когато видим съвсем различна картина. Спираме да виждаме живота реалистично.

Ето защо по-точен начин да изречем този библейски постулат е: „Постъпвай със себе си така, както би искал другите да постъпват с теб.“

Защо е така?

Защото всичко започва с нас. Ако се отнасяме към себе си с уважение, любов и грижа, ако не си позволяваме да бъдем жестоки или насилствени тогава няма да позволим това да се случва и на другите. Хората много точно отчитат какво може и какво не може с нас. Това се разбира от само себе си. И няма място за очаквания. Не очакваме никой да се отнася с нас по определен начин. Просто знаем собствената си стойност.

Нашето отношение към себе си е инструкция за другите

Как се държим, какво си позволяваме, как реагираме – това е директен сигнал към другите: така можете да се отнасяте с мен. Ето защо хората, които привличаме към себе си, са тези, които избираме да бъдат около нас. Ако позволим да бъдем използвани, ще бъдем използвани. Ако уважаваме себе си, ще бъдем заобиколени от хора, които са готови да ни уважават и да ни намерят решение.

Ние сами оформяме средата си. Не става въпрос за това всички да са перфектни. Става въпрос за това да избираме кого да оставим в живота си.

Защо е важно да разберем това

Докато очакваме другите да се отнасят с нас така, както ние се отнасяме с тях, ние правим тях отговорни за нашето състояние. Ние правим щастието и мира си зависими от изборите на някой друг. А това е път към безкрайно разочарование.

Но когато определим какво е приемливо за нас самите и започнем със самоуважение, ние спираме да зависим от поведението на другите. Не чакаме някой да дойде и да ни накара да се чувстваме добре. Ние създаваме това „добро“ в себе си. И тогава другите или се адаптират към нашите стандарти, или си тръгват. И това също е добре.

ЗДРАВЕ

Автор Ева Лъчезарова

Може ли Ozempic да променя поведението? Ето как медикаментът влияе върху агресията!

Автор Ева Лъчезарова

Въпроси, които да си зададете

Ако сте прочели дотук, може би тази тема ви е докоснала. Опитайте се да отговорите честно на няколко въпроса. Не за да се самообвинявате, а за да видите картината за себе си по-ясно.

- Как обикновено се отнасям към себе си? Казвам ли си мили думи? Грижа ли се за себе си така, както бих се грижила за любим човек?
- Позволявам ли си да си почивам без чувство за вина? Или винаги трябва да бъда продуктивна и заета?
- Какво толерирам в отношенията с другите хора, което отдавна съм спряла да искам?
- Има ли хора в живота ми, с които се чувствам празна след общуване?
- Защо продължавам да общувам с тях?
- Как реагирам, когато някой наруши границите ми? Мълча ли? Търпя ли? Или съобщавам за дискомфорта си?
- Какво ми пречи да кажа „не“, когато е неудобно? Страх от осъждане? Страх от самота? Навик да се чувствам комфортно?
- Ако се отнасях към себе си с любов и уважение, какво бих променила в живота си днес?

Тези въпроси не са изпит. Те са покана за честен разговор със себе си. И първата стъпка към възстановяването на себе си.

Източник: b17