Около 1,55 метра. Толкова вероятно е бил висок цар Самуил според антропологичната оценка на останките, които се свързват с него. Любопитният факт отново привлече вниманието към владетеля в момент, когато България очаква връщането на костните останки от Гърция до броени дни.

На 29 септември 2026 г. БНТ посвети специално издание на „Още от деня“ на връщането на останките на цар Самуил. В предаването историкът и медиевист проф. Георги Николов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ припомни не само драматичната съдба на владетеля, но и какво всъщност знаем за човека, погребан в базиликата „Св. Ахил“ в Преспа.

Самуил – владетелят, когото византийските хронисти описват с възхищениеВизантийските хронисти го определят като „непобедим по сила и ненадминат по храброст“. Самуил води продължителна борба с Византийската империя и с император Василий II – един от най-известните владетели на средновековния Константинопол.

В общественото съзнание обаче образът му през вековете все по-силно се свързва с трагичния край на неговата армия след битката при Ключ през 1014 г. Именно през XIX и XX век историята за ослепените български войници постепенно се превръща в един от най-силните символи на трагедията около Самуил. Но зад този драматичен исторически образ стои и един съвсем конкретен човек. И именно тук идва един от най-любопитните факти.

Царят с ръст около 1,55 метра

В интервюто за БНТ проф. Георги Николов посочва, че Самуил вероятно е бил не по-висок от 1,55 метра. По думите му останките дават възможност да се направят и определени заключения за външността на владетеля. Професорът го описва като „нисък човек с малко лице“, с големи очници, изпъкнал нос и черти, които определя като европейски, но с някои кавказки елементи.

Това е впечатляващ контраст с начина, по който често си представяме средновековния владетел – като физически внушителна фигура, облечена в доспехи и извисяваща се над своите войници. Ако оценката от около 1,55 метра действително се отнася до Самуил, той е бил човек с относително малък физически ръст, но с огромно историческо присъствие.

Тук обаче е важно да се направи едно уточнение. Не разполагаме с абсолютно доказателство, че тези останки със сигурност са на цар Самуил.

„Тук лежи Самуил“ – такъв надпис няма

Точно това подчертава проф. Георги Николов пред БНТ. По думите му, ако някой очаква върху гроба да бъде открит надпис „Тук лежи Самуил“, такъв надпис няма. Тогава защо изобщо се смята, че това може да е неговият гроб? Отговорът се крие в съвкупността от няколко различни доказателства.

Първо, Преспа е била любима резиденция на Самуил. Второ, именно именно там той пренася мощите на свети Ахил от Лариса и ги поставя в изградената от него базилика „Св. Ахил“. Трето, в южния кораб на базиликата, до стената, археологът проф. Николаос Муцопулос открива четири гроба. Един от тях е определен като вероятния гроб на Самуил. Но има и нещо още по-важно – травмите по скелета. Според проф. Николов едно от най-силните доказателства, посочвани от проф. Муцопулос, са пораженията по скелета. Те придобиват особено значение, когато бъдат поставени до писмените исторически сведения.

Проф. Николов обръща внимание именно на византийския историк Михаил Аталиат. В разказа за събитията след битката при Ключ той съобщава, че Самуил избягал и по-късно умрял на блатистия остров Преспа. Така археологическата находка и писмените сведения започват да се допълват. Към тях се добавя и още един детайл – златотъканата тъкан, открита под скелета. Именно съвкупността от тези обстоятелства кара изследователите да приемат, че това вероятно е гробът на цар Самуил.

Но проф. Николов е категоричен, че научните доказателства са косвени.

Защо връщането на останките е толкова важно?

Точно тук започва новата глава от историята. След като останките бъдат върнати в България, те ще могат да бъдат изследвани от български специалисти. Проф. Николов посочва, че антрополозите трябва да изследват останките и да проверят дали има връзка с други кости, открити в два саркофага и свързвани с предполагаемите останки на Гаврил Радомир – сина на Самуил, и Иван Владислав – неговия племенник.

Археологът от Националния археологически институт с музей при БАН д-р Георги Сенгалевич също подчертава възможността за нови антропологични и евентуално генетични изследвания. Целта би била да се провери дали между останките има биологична роднинска връзка.

Това е особено интересно, защото би позволило да се надхвърли сегашната ситуация, при която идентификацията на Самуил се основава на съвкупност от косвени доказателства. И ако съвременните изследвания потвърдят връзката между останките и други представители на Самуиловия род, може би ще получим още по-пълна картина за владетеля, който повече от хиляда години след смъртта си продължава да предизвиква научен и обществен интерес.

Гърция, Преспа и връщането на останките

Самият гроб се намира на територията на днешна Гърция, на остров Свети Ахил в Преспанското езеро. Именно там през годините археологът Николаос Муцопулос изследва базиликата и открива гробовете, сред които е и този, смятан за гроб на Самуил. БНТ припомни и интервю с Муцопулос, направено от Бойко Василев за „Панорама“.

Сега, повече от половин век след археологическото откриване, останките са напът да се върнат в България. Според публикуваната информация тленните останки трябва да бъдат предадени на българската държава на церемония в Гърция на 3 октомври 2026 г., след което да бъдат транспортирани до София и положени в специален саркофаг в църквата „Света София“. А България очаква този момент повече от шест десетилетия.

НОВИНИ

Автор Веселина Петрова

След години на преговори: Гърция ни връща останките на цар Самуил

Автор Веселина Петрова

Шест десетилетия преговори и защо останките останаха в Гърция толкова дълго?

Връщането на останките на цар Самуил не е решение, взето за дни или месеци. Въпросът стои на дневен ред повече от шест десетилетия, а през годините различни български правителства са водили разговори с гръцката страна за съдбата на откритите в Преспа останки. Особено активно темата се поставя отново през 2014 г., когато се навършват 1000 години от смъртта на Самуил. Тогава към въпроса за останките се добавя и друг – за исторически и църковни ценности, изнесени от гръцки манастири през Първата световна война.

Постепенно се стига до формула, основана на взаимност. Според договореното през 2026 г. България предоставя на Гърция за взаимен депозит 48 културни и религиозни предмета, свързани с два гръцки манастира в Северна Гърция, а в България се връщат за съхранение останките, свързвани с цар Самуил, Гаврил Радомир, Иван Владислав и други представители на рода. Важно е уточнението, че става дума за меморандум за взаимен депозит, а не за окончателна промяна на собствеността върху предметите. Така след десетилетия на разговори е намерен механизъм, който позволява на двете страни да уредят едновременно въпроса с ценните исторически артефакти и с останките на средновековния български владетел.

Междувременно предстои на науката да каже още много – за тялото, травмите, възрастта, родословието и самоличността на човека, погребан в Преспа. Възможните антропологични и генетични изследвания могат да дадат нови отговори на въпроси, които стоят пред изследователите от десетилетия. Но едно вече е сигурно – историята на цар Самуил – владетеля, около когото повече от хиляда години история, памет и загадка вървят заедно, отново влиза в настоящето.