Откриването на гробницата на Тутанкамон през 1922 г. пленява света, но също така дава началото на една от най-трайните легенди в археологията. Поредица от заболявания, инциденти и преждевременни смъртни случаи сред хора, свързани с разкопките, подхранват твърденията, че гробът на младия фараон е защитен от смъртоносно проклятие.

Днес, докато археолозите обмислят да пробият стените на гробницата в търсене на скрити камери, които може да крият отдавна изгубената гробница на Нефертити, зловещите истории за „проклятието на фараона“ отново излизат на преден план.

Първите жертви и мистериозни съвпадения

Първата „жертва“ на проклятието пада само пет месеца след отварянето на гробницата. Лорд Карнарвън, основният финансов благодетел на проекта, умира на 5 април 1923 г. от отравяне на кръвта и пневмония, след като лицето му се инфектира след ухапване от комар. Някои обаче твърдят, че за смъртта му е допринесло вдишването на спори от криптата на фараона.

Слуховете са подсилени от сър Артър Конан Дойл, авторът на поредицата за Шерлок Холмс. В статия за „Глазгоу Хералд“ той пише: „Зъл елементал може да е причинил фаталното заболяване на лорд Карнарвън. Не знаем какви елементали са съществували в онези дни, нито каква е била тяхната форма. Египтяните са знаели много повече за тези неща от нас.“

Друг човек, за когото се твърди, че е прокълнат, е Джордж Джей Гулд, богат американски финансист. Той посещава криптата през 1923 г. като гост на лорд Карнарвън, но се разболява почти веднага след това. Гулд така и не се възстановява и умира от пневмония няколко месеца по-късно.

Артър Мейс, археолог, който помага за разчистването и каталогизирането на съкровищата в гробницата, също страда от влошено здраве след работата си там. Той умира на 53-годишна възраст от усложнения, свързани с пневмония.

Един от най-мистериозните смъртни случаи е този на Хю Евелин-Уайт, археолог, който влиза в погребалната камера. Той се самоубива през 1924 г., като според сведенията оставя бележка с думите: „Поддадох се на проклятие.“

Проклятието достига и отвъд гробницата

Странното е, че някои от „жертвите“ на проклятието никога не са стъпвали в гробницата. Полубратът на лорд Карнарвън, Обри Хърбърт, също умира през 1923 г. – малко след отварянето на гробницата – след като развива отравяне на кръвта след стоматологична операция. Това засилва спекулациите, като някои предполагат, че той е пострадал от проклятието само защото е роднина на лорд Карнарвън.

Друг, за когото се твърди, че е станал жертва на проклятието на мумията, е египтологът Арън Ембър, починал през 1926 г. Макар и да не е участвал пряко в разкопките, той е бил приятел с членове на екипа. Ембър загива при пожар в дома си, докато се опитва да спаси ръкопис за древноегипетските вярвания.

Въпреки че Хауърд Картър – човекът, на когото се приписва откриването на гробницата, изглежда незасегнат от мистериозни сили, същото не може да се каже за неговите приятели. Твърди се, че издателят сър Брус Инграм е получил мумифицирана ръка като подарък от Картър, която използвал за преспапие. Скоро след това къщата му изгаря до основи, а по време на възстановяването е наводнена.

Друга фигура, често цитирана в историите за проклятието, е радиологът сър Арчибалд Дъглас Рийд. Според популярните предания и сензационните новинарски репортажи от 20-те години на миналия век сър Арчибалд е направил рентгенова снимка на останките на Тутанкамон, преди мумията да бъде предадена на музейните власти. Разказва се, че той се разболял на следващия ден и починал три дни по-късно в Швейцария след коремна операция.

Легендата за проклятието на фараоните отдавна разпалва въображението, но може би най-силният аргумент срещу нея е съдбата на самия Хауърд Картър. Археологът, който открива гробницата на Тутанкамон и прекарва в нея повече време от всеки друг, живее още 17 години след знаменитото си откритие. Той умира от рак през 1939 г. на 64-годишна възраст.

Далеч от мистериозна и преждевременна смърт, сравнително дългият живот на Картър кара много историци да отхвърлят така нареченото проклятие като мит, подхранван от поредица съвпадения и медийна истерия.

Зловещи поличби и легенди

Една от най-известните истории, свързани с проклятието, е за лорд Карнарвън, спонсорът на експедицията. Според мълвата малко след откриването на гробницата, той се прибрал у дома, за да открие, че любимото му канарче е убито от кобра, която все още стояла в клетката на птицата.

Тъй като кобрата е могъщ символ на древноегипетските владетели и присъства върху короните им като знак за защита, инцидентът е възприет като зловещо предупреждение от отвъдното.

Кой е бил Тутанкамон?

Тутанкамон е египетски фараон от Осемнадесетата династия, управлявал между 1332 и 1323 г. пр.н.е. Син на Ехнатон, той се възкачва на трона едва на девет или десет години. След като става владетел, се жени за своята полусестра Анхесенамон.

Умира на около 18-годишна възраст, като точната причина за смъртта му остава неизвестна и до днес. За мнозина Тутанкамон олицетворява славата на Древен Египет, тъй като гробницата му е открита непокътната и пълна с несметните богатства на могъщата Осемнадесета династия (1569–1315 г. пр.н.е.).

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Мистериозният артефакт, който разкрива всичко: Тайните ритуали на Тутанкамон

Автор Антония Михайлова

Откритието, което промени света

През 1907 г. Джордж Хърбърт, по-известен като лорд Карнарвън, наема английския археолог и египтолог Хауърд Картър да ръководи разкопки в Долината на царете. На 4 ноември 1922 г. екипът на Картър се натъква на стъпала, водещи към гробницата на Тутанкамон.

Когато гробницата е отворена, медийният интерес е безпрецедентен. Картър прекарва няколко месеца в каталогизиране на съкровищата в преддверието, преди да отвори самата погребална камера и да открие саркофага през февруари 1923 г. Поради огромното количество артефакти на Картър и екипа му са нужни цели десет години, за да изнесат и опишат всички предмети от гробницата.