Лятото си отиде като любима детска приказка. Краят му винаги носи тъга – но от онази, милата тъга, която нежно се усмихва под шарените сенки на дърветата.

Freepik

Казват, че времето се променя и става твърде студено, когато месеците с буквата „р“ в името си се завърнат. Те ни припомнят хубавите моменти, споделени с морето, но носят и непосилната тежест на отговорите, които нямат смелостта да погледнат въпросите право в очите.

За разлика от децата, ние, възрастните, вече не се страхуваме от призраци. Знаем обаче, че понякога изглеждаме страшни един за друг – непредвидими в усърдието си да подредим собствените си приказни истории. Повечето от тях не са за книги. Твърдението, че романите отразяват живота като огледало, в редки случаи се оказва вярно. Но затворим ли очи, въображението и мечтите ни карат да се чувстваме в безопасност.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Ева Лъчезарова

Какво се случва с енергията ни, когато прекъснем контакт с определен човек?

Автор Ева Лъчезарова

Призраци всъщност има навсякъде около нас. Те са моментите, които сме имали, но които трудно изникват с цялата си прелест в съзнанието ни. Те са бивши любови, ароматът на кафе от бар, който отдавна не съществува. Те са думите на първа среща и за раздяла, която никога не се оказва последна.

Забелязали ли сте, че в най-важните моменти сме напълно безсилни? Стоим като на забавен каданс и се надяваме отнякъде да дойде помощ. Прагматичните неща не будят безпокойство у нас – за тях винаги намираме решение. Истинското предизвикателство са отговорите, които сърцето иска да получи.

С призраци можем да разговаряме колкото си поискаме. Те са добри слушатели. Можем да се смеем с тях, можем и да си поплачем – все неща, които трудно ни се случват с хората, населяващи забързания ни и кратък живот.

Истината винаги е заключена някъде по средата – между долния и горния свят, между светлината и тъмнината. Полуистините са нашият сигурен покой. С тях спим по-леко, усмихваме се, когато обстоятелствата го налагат, но все по-рядко сме свободни да изпитваме чиста радост. Свобода, която очевидно призраците имат в изобилие.

Сега октомври оцветява в ръждиво софийските кестени. Мръква се все по-рано, а ние отлагаме необходимостта да обичаме. Зачетени в любимата си детска книжка, осъзнаваме, че следващият месец от календара, който няма буквата „р“ в името си, е чак май. А дотогава има да изтече толкова много вода – и буквално, и преносно.

Но колко топло и уютно ще ни бъде дотогава? Това зависи единствено от нас и от историите, които избираме да пишем и препрочитаме.