Живеем в култура на победителите. Социалните медии са пълни с истории за успехи. Тренировъчните програми обещават „само победи“, а думата „губещ“ се е превърнала в една от най-страшните обиди. Свикнахме да мислим, че загубата е грешка, че е неприятен бъг в системата, че  е доказателство за нашата неадекватност. 

Но какво ще стане, ако опитен психолог ви обясни, че способността да губиш е най-недооцененото умение на психично здравия човек? И защо е жизненоважно понякога да губим. И как приемането на този факт коренно променя нашата реалност и бъдеще.

Unsplash

1. Загубата като среща с реалността 

Най-голямата човешка илюзия е вярата, че можем да контролираме всичко. Правим планове, изчисляваме рисковете, но животът си прави свои собствени корекции. Загубата е моментът, в който реалността се налага с пълна сила. Отказът да признаем поражението (във връзка, проект, спор) не е сила - това е невротична защита. Това е опит да живеем във фантастичен свят, където винаги сме всемогъщи.

Защо това е важно?

Загубата е единственият честен начин да получите обратна връзка от живота. Това не е наказание, а диагноза. Ако загубите, това означава, че стратегията ви не е проработила при конкретните обстоятелства. Като признаете това, получавате достъп до обективната реалност и следователно - възможността да промените нещо. 

2. Приемане на загубата

Това е точката без връщане. Веднага щом спрем да се борим с факта на поражението и си кажем: „Да, загубих. Така стана“, се случва магия.Психолозите наричат ​​това радикално приемане. В този момент ви се освобождава огромно количество енергия. Преди това тя се изразходва за отричане, гняв, търсене на изкупителни жертви и опити за „запазване на лицето си“. Сега тази енергия става достъпна за творчество.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Психолог обясни защо мъжът до вас гледа други жени: Обида, игра или безобиден навик

Автор Теодор Муховски

Как се променя реалността? 

- Напрежението се облекчава.
- Спирате да лъжете себе си. 
- Появява се яснота: Виждате бойното поле такова, каквото е, а не през розови очила.
- Разкриват ви се нови прозрения.
- Докато се вкопчвате в старата „игра“, ръцете ви са пълни.
- За да прегърнете нещо ново, трябва да отпуснете юмрука си и да се освободите от миналото.

3. Промяна на перспективите 

От „Аз съм губещ/а“ към „Аз съм изследовател/ка“. Най-опасният капан на провала е промяната в идентичността. Когато си кажем „Загубих“ (действието) и го объркаме с „Аз съм губещ/а“ (идентичността), ние се унищожаваме. 

Приетият провал променя бъдещето само, ако променим отношението си към него. Това се нарича преосмисляне. 

Преди - „Провалих проекта, Аз съм провал.“ Сега - „Натрупах опит, който показва кои мои методи не работят. Сега знам повече, отколкото вчера.“ 

В тази нова реалност провалът не се превръща в стигма, а в данни. Личностите, които знаят как да събират данни, винаги печелят в дългосрочен план.

Freepik

4.  Как загубата променя бъдещето

Защо хората, преживели фалит или сериозни неуспехи, често стават по-успешни от тези, на които винаги им е било лесно? Защото са придобили психологическа гъвкавост. 

- Намалява страхът ви. Когато вече сте губили и сте оцелели (не сте умрели, не сте изчезнали), страхът от провал губи силата си. Това парадоксално разширява възможностите ви. Започвате да действате по-смело, защото знаете, че „Най-лошото се е случвало и преди, мога да се справя.“ 

- Развивате емпатия. Губещите разбират чувствата на другите. Това прави взаимоотношенията по-дълбоки и по-честни. 

- Премахвате ненужното. Загубата често разрушава илюзиите около страха за това „какво ще кажат хората“. В тази нова реалност започвате да живеете за себе си, а не за въображаемата публика.

- Упражнение: „Преглед на поражението“ 

За да превърнете загубата в трамплин, а не в капан, опитайте следната практика: 

1. Опишете факта. Без емоция. Какво точно се е случило? 
2. Признайте чувствата си. Наранен/а съм, засрамен/а съм, уплашен/а съм. Позволете си да преживеете това. Не крийте сълзите си. 
3. Отделете се от резултата. Резултатът е следствие от обстоятелства и действия, а не осъждане на вашата личност. 
4. Намерете ползата. Какво научихте? Какво научих за себе си и за света? Кого научих? 
5. Формулирайте нова стъпка. Какво ще направя утре, имайки предвид това преживяване? 

ПО ЖЕНСКИ

Автор Евелин Попадийна

Как детските травми определят избора ни на професия

Автор Евелин Попадийна

Загубата не е край

Това е повратна точка. Реалността, в която загубихте, е само една от милион възможни победи в бъдеще. Веднага щом приемете това бъдеще, спирате да хабите енергия за съжаление за това, което не се е случило и започвате да обитавате територията, на която се намирате. Именно там, в руините на старите планове, често се ражда нещо наистина ново, мощно и автентично. 

Така че - позволете си да загубите. Това не е краят. Това е начало. 

Източник: b17