Сривът не винаги изглежда и се усеща като експлозия. По-често е тих. Все още ходите на работа, отговаряте на чатовете, готвите вечерите. Но вече не работите с гориво, а с резерви. Тези резерви, които обикновено стигат само за няколко дни, а не за месеци. И една сутрин се събуждате с мисълта: „Не мога да се справям повече.“

Това обаче не е началото на прегарянето, на бърнаута. Това е финалната права, в която сте бягали с последните си капки живот. 

Прегарянето никога не започва с думите „Уморена съм от работата си“. Тялото се предава първо. Умът е последният, който се разпада. Когато нервната система е претоварена в продължение на месеци, изтощението удря на вълни – всяка вълна на своето ниво.

Pixabay

1. Физическо ниво 

Спали сте необходимите осем часа, но се събуждате с тежка глава, сякаш никога не сте си лягали. Сънят ви става фрагментарен - постоянни събуждания, ранно ставане без аларма или, обратно, непрестанна сънливост през деня. Имунитетът ви отслабва и хроничните ви заболявания се влошават. Започвате да си мечтаете да сте болни и просто да се излежавате. Ако редовно ви се налага да излизате в болнични, това не е признак на слабо тяло, а по-скоро психическа аварийна спирачка.

2. Емоционално ниво

Да бъдеш спокойна и приятелски настроена без физически ресурси е биологично невъзможно. Започват изблици на раздразнение по незначителни поводи, сълзи при най-малкия коментар и фонова тревожност. Радостта от познатите неща вече не се проявява. Забелязали ли сте, че когато ви попитат „Как сте?“ вече нямате сили да отговорите честно?

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Поколението Бърнаут: Защо милениалите са в постоянен стрес и как да възвърнат баланса си

Автор Антония Михайлова

3. Когнитивно ниво (режим на пералня)

Вниманието ви се разсейва, паметта отказва. Простите решения ви поставят в затруднено положение. Мислите се въртят в един и същ кръг, без резултат, като пране в центрофуга. Преди можехте да работите до късно през нощта и да се смеете - сега имате по три задачи на ден и се чувствате сякаш влак е разтоварен върху вас.

4. Поведенческо ниво

Общуването започва да ви плаши. Всеки разговор изисква енергия, която нямате. Искате да се затворите, да се скриете. А вечер имате нужда от бързо решение, за да заглушите шума в главата си  - да гледате телевизионно предаване през целия уикенд, да изядете кутия бонбони или да изпиете чаша вино.

И тогава идва неизбежната забележка от колегите или шефовете ти: „Какво ти става? Винаги си правила всичко толкова педантично?.“

Разпознахте ли се в някое от нивата?

В този момент самочувствието рязко спада: „Наистина ли съм затънала? Не мога да се справям повече, а по-младото поколение вече е по петите ми.“В отговор психиката активира последната си защита – тъп цинизъм и студенина към всички около вас. 

Ако разпознаете себе си дори на едно от описаните нива, това вече не е „просто умора“. Това е сигнал, че системата ви от известно време свети в червено и че все още се опитвате да стигнете до целта си чрез резервните си мощности.

Витамините няма да запушат този теч. Трябва да откриете къде точно е възникнал пробивът във вашата система. И честно да си признаете: тихата авария изисква спиране. 

Източник: b17