Защо избираме да контролираме, вместо да обичаме? Желанието да контролираме всички около себе си и да проверяваме всеки малък детайл рядко се корени в простото желание за ред. Зад такова поведение обикновено се крие уплашено, самотно вътрешно дете, което някога е научило суров урок - светът е опасен, няма на кого да разчитам. И ако се отпусна, всичко ще се разпадне.

Илюзията за сигурност

Хиперконтролът винаги се опитва да ни защити, но в действителност прави точно обратното. Тази илюзия за сигурност ограбва свободата ни, като оставя на нейно място постоянна тревожност и дълбоко чувство на безпомощност пред лицето на свят, който не можем да подчиним на волята си. Така докато се опитваме да се предпазим от несигурността, ние се изолираме в самота.

Близките ни се дистанцират, за да защитят границите си от постоянния ви натиск. Общуването се влошава и ние оставаме сами с прегарянето, негодуванието и гнева си към света: „Мъкна всичко на раменете си, но никой не го оценява.“

Ако сте се уморили да контролирате „всичко и винаги“ в живота си, е дошло време да разхлабите хватката си. Ето три стъпки към вътрешна ви свобода и истинската интимност:

1. Пренасочете вниманието си от външното действие към вътрешната причина

Всеки път, когато почувствате желание да прекалявате с проверката на работата на някой друг или да играете на сигурно, направете пауза. Вместо да действате автоматично, задайте си един въпрос: „Какво се опитвам да потисна с този контрол тук и сега?“

Важно е да разделите истинската целесъобразност на ситуацията от опита да успокоите собствения си дефицит на сигурност. След като забележите тази граница, ще имате избор - да действате от рационална необходимост, а не от страх.

2. Преместете фокуса си от съвършенството към жизнеспособността

Хиперконтролът изчерпва огромно количество енергия, защото винаги е фокусиран върху недостижим идеал. Преходът към доверие започва с готовност да признаете, че правото да правите грешки е естествена част от всеки жизнен процес.

Позволете на другите да решават проблемите си по свой собствен начин, дори ако траекторията им се различава от вашата. Приемането на несъвършенствата на другите е единственият начин наистина да делегирате задачи, да се освободите от тежестта и да позволите на средата около вас да се развива.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

5 ритуала за връщане на енергията: Как да се рестартирате след тежък ден

Автор Елена Ангелова

3. Преминете от директиви към открит диалог

Завишените изисквания и постоянният контрол често маскират фундаментална нужда от признание и подкрепа. Директивният тон обаче се възприема от другите като недоверие и натиск, който ги принуждава да се дистанцират или да заемат отбранителна позиция.

Опитайте да промените формата на комуникацията си. Говорете от позиция на откритост, а не на обвинение. Артикулирайте ограниченията си, открито поискайте помощ и споделете това, което е наистина важно за вас. Тази стъпка е това, което трансформира взаимоотношенията от място на вертикален контрол в място на истинско партньорство и взаимно уважение.

Съществува практика за освобождаване - техниката „Излагане на несигурност“

За да тренирате ума си да толерира тревожност без хиперконтрол, използвайте метода на краткосрочното бездействане. Когато почувствате нужда да се намесите и да проверите процеса, съзнателно отложете това действие за 15 минути. По време на тази пауза не се опитвайте да се разсейвате или да се насилвате да се успокоите. Насочете вниманието си към тялото си, намерете физическото усещане за тревожност (свиване, напрежение) и просто го наблюдавайте като дишате нормално.

След 15 минути ще забележите, че пикът на тревожността е отшумял сам, без вашата намеса във външния свят. Така мозъкът придобива нов опит. Несигурността може да бъде толерирана, светът не се срутва. А нуждата от пълен контрол намалява.

Източник: b17