В разгара на лятото през 1518 г. град Страсбург става арена на едно от най-странните и обезпокоителни събития в европейската история. Стотици жители излизат по улиците и започват да танцуват непрестанно, без да могат да спрат по собствена воля. Към края на август броят на обзетите от неконтролируемия импулс достига близо 400 души, като част от тях намират смъртта си вследствие на пълно физическо изтощение. Историческите хроники потвърждават реалността на тази масова психоза, сравнявана по-късно с феномени като епидемията от смях в Танганика през 1962 г., но корените ѝ остават предмет на разгорещени научни дебати.

Началото на масовото безумие

Всичко започва на 14 юли 1518 г., когато местна жителка на име фрау Трофеа излиза на площада в Страсбург – тогава част от Свещената Римска империя, днес във Франция, и започва яростно да танцува. Въпреки молбите на съпруга ѝ и смаяните погледи на съгражданите си, тя продължава до късно през нощта. След като колабира от умора, жената заспива за няколко часа, само за да възобнови изтощителния си ритъм на следващата сутрин.

Това състояние, известно в медицината като хореомания или „танцово безумие“, се разпространява с шокираща скорост. В рамките на няколко седмици десетки граждани се присъединяват към конвулсивните движения по площадите, а до края на август масовият танц обхваща около 400 души, поставяйки лекари, духовници и градски управници в пълно недоумение.

Гневът на св. Вит и парадоксалната реакция на управата

Средновековното общество намира обяснение във вярата, че танцуващите са поразени от проклятието на св. Вит – християнски мъченик от IV век, за когото се е вярвало, че наказва грешниците с непреодолимо танцово мъчение, докато не прецени, че вината им е изкупена.

В опит да овладеят кризата, градските власти предприемат странно за днешните разбирания решение. Вместо да спрат хората, те решават да насърчат процеса. Зърненият пазар е разчистен, построена е дървена сцена и са наети професионални музиканти.

Според историка на медицината Джон Уолър от Университета на щата Мичиган, тази стратегия е имала две основания: Вярването, че непрекъснатото изпотяване и движение пречистват организма от натрупаните токсини. И второ – възприемането на танца като форма на доброволно покаяние, тъй като забавленията са били считани за грях, довеждането на тялото до агония е служило като самонаказание, което властите сметнали за необходимо да бъде извървяно докрай.

Трагичният край и промяната в подхода

Комбинацията от екстремни летни температури, дехидратация, глад и липса на сън бързо превръща площада в смъртоносен капан. Сърдечните удари и инсултите зачестяват. Макар точният брой на жертвите да не е категорично установен в запазените анали, според някои сведения в пика на явлението са умирали до 15 души дневно.

Осъзнавайки грешката си, магистратите въвеждат пълна забрана за танци на обществени места, позволявайки ги единствено в тесен семеен кръг, и налагат задължителни молитви и пости. Оцелелите участници са транспортирани до светилището на св. Вит, разположено на около 48 км от града. След църковни ритуали, молитви и дарения повечето от тях постепенно идват в съзнание и се връщат към нормалния си живот, физически и психически съсипани.

Хипотезите на съвременната наука

Епизодът в Страсбург не е изолиран случай. Между края на XIV и средата на XVI век подобни огнища на хореомания възникват неколкократно по поречието на река Рейн – ключова търговска артерия, по която наред със стоките са пътували и културни суеверия, свързани с култа към св. Вит.

През изминалите столетия са предлагани разнообразни медицински хипотези за феномена – от отравяне с мораво рогче (токсична гъбичка по ръжта, предизвикваща халюцинации и спазми), през ухапвания от отровни паяци, до енцефалит, тиф и епилепсия. Въпреки това съвременните изследователи, включително авторите от Popular Science, сочат като най-вероятно обяснение масовото психогенно разстройство (масова истерия), подхранено от суеверия, мизерия и силен психологически стрес сред населението.

След задълбочен анализ на историческите източници изследователят Джон Уолър стига до извода, че единственото логично обяснение за феномена е масовата истерия, определяна от науката като масово психогенно заболяване. При това специфично състояние екстремният психологически стрес отключва идентични физически симптоми сред голяма група хора едновременно, без да е налице конкретна органична болест.

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Автор Теодор Муховски

Хората остаряват мигновено тук: какви тайни крие най-загадъчната планина в света

Автор Теодор Муховски

Жителите на Страсбург по онова време са имали предостатъчно поводи за безнадеждност. Периодът непосредствено преди 1518 г. е белязан от тежки климатични условия, провалени реколти, дълбока икономическа криза, социални бунтове и религиозни конфликти. Всичко това е съпътствано от опустошителни епидемии от едра шарка, проказа и сифилис. Най-силно засегнати са бедните слоеве на обществото, които се борят с глада, постоянния страх и усещането, че са изоставени от Бог.

Хипотезата на Уолър предполага, че хората са прескочили прага на своята психическа издръжливост и са изпаднали в транс, притъпяващ изтощението и физическата болка. Изборът на танца пред плача, молитвата или агресията не е случаен, той е продиктуван от дълбоко вкоренения страх от проклятието на св. Вит, който е моделирал самата форма на въображаемото „божествено наказание“.

Макар това да остава най-убедителната теория, а не безспорно доказан медицински факт, оскъдните хроники отпреди половин хилядолетие не позволяват поставянето на категорична диагноза. Въпреки това случаят ярко илюстрира до каква степен колективният ужас и споделените суеверия могат директно да подчинят човешкото тяло.