Сам по себе си списъкът с партньори не определя качеството на една връзка. Не е важен броят на партньорите, а как човек е интегрирал преживяванията си - дали е научил уроците си, дали е установил граници, дали е честен и как е общувал.

Проблеми възникват, когато миналото се проектира върху настоящия партньор – правят се сравнения, излъчват се подозрения. Или когато миналото не е преработено (заради травма, заради недовършена работа), коментират психолози.

Кога сексуалното минало влияе негативно? 

- Когато човек има неприключени емоционални връзки или когато гледа на миналото си като на „по-доброто време“. 

- Ако миналите преживявания са оформили защитни стратегии - избягване на интимност, лъжи, манипулации. 

- Ако двамата в една връзка споделят различни ценности (например, единият смята честите смени на партньорите за нормални. В същото време другият ги смята за неприемливи) и тези различни позиции не се обсъждат. 

- Когато миналото се използва като оръжие по време на конфликти („ти си се държала по същия начин и с бившия си“). 

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Може ли любовта да оцелее след изневяра? Учени разкриват кои двойки имат най-голям шанс да останат заедно

Автор Антония Михайлова

„Червени“ сигнали

Двойни стандарти: на себе си позволяват, но не и на партньора си.  

Секретност и лъжи за миналото (не „не са ме питали“, а умишлено изопачаване).  

Липса на рефлексия: „всичко си беше наред“, но в също време се повтарят деструктивни модели като изневяра, токсични връзки.  

Незавършени връзки - редовен контакт с бившите без ясни граници.  

Неуважение към границите на настоящия партньор (например сравнения в леглото, обсъждане на интимни подробности с приятели). 

Но миналото може да има и положително влияние 

Натрупаният опит ни е научил как да обсъждаме желанията си и как да казваме „НЕ“ без срам. Човек познава своите граници и тригери и не ги прехвърля върху партньора си. Разнообразието от преживявания позволява гъвкавост и липса на фиксиране върху „перфектния сценарий“. Зрялост - миналото се възприема като част от биографията на човек, а не като източник на драми. 

Скритите мотиви на ревнивите към миналото 

Ревността към миналото почти никога не е свързана със секс. Става въпрос за страх от това да не би да не отговаряте на очакванията („ами ако при бившата му е било по-добре“) – дължи се на ниско самочувствие. Нуждата от изключителност („Трябва да бъда единственият/та завинаги“) – това е инфантилен егоцентризъм. 

Ако човек е склонен към изневери или сравнения, той приписва това и на партньора си. Желание за контролиране -  миналото не може да бъде променено, така че тревожността търси отдушник в настоящето. Това е еволюционен механизъм, свързан със страх от загуба на ресурси. Но хората са достатъчно интелигентни, за да разпознават този мотив.

Изводи

Миналото на вашия партньор не е ваша собственост. То е оформило човека, с когото сте сега. Ако не можете да приемете, че е имал сексуален живот преди вас, проблемът не е в миналото му, а във вашата незрялост или в несъвместими ценности на двамата.

Или сте съгласни за настоящето, или се разделяте. Ревността към миналото на партньора ви винаги е избор да измъчвате себе си и него, вместо да изграждате доверие помежду си тук и сега. 

Източник: b17

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Доверие след изневяра? 5 признака, че партньорът ви наистина се променя

Автор Елена Ангелова