Има един ден в седмицата, в който мнозина от нас се събуждаме с твърда вяра - това е, от този ден нататък ще бъда различна. Ще започна да се храня правилно, ще се движа повече, ще чета умни неща. Ще спра да се паникьосвам и ще си лягам преди 23:00 часа.

До обяд обаче ентусиазмът е избледнял, бонбоните и тортата са свършили, упражненията са отложени за по-добри времена. Вече нахокахте близките си. И сте решили, че след 23:00 часа „трябва да живеете за себе си“. Звучи ли ви познато?

Как наистина да започнем нов живот в понеделник

Понеделник е денят, в който вярваме в себе си. „Всяка седмица си обещавам, че от понеделник всичко ще бъде различно - ще се храня нормално, ще тренирам и няма да се разпадам. Но до сряда чувствам, че всичко вече е счупено отново и само чакам следващия понеделник, за да започна отначало. Най-лошото е, че вече не вярвам, че ще се получи, но все още чакам този ден, сякаш наистина ще промени нещо“ – споделено пред психолог.

Това е най-красивото от всичко това - следващата седмица ще се появи нов шанс. Понеделник наближава и ние започваме да вярваме в себе си и да се настройваме за най-доброто. Всяка седмица градим надежда за нова версия на себе си и това работи така години наред.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Кристина Кирова

Защо до невероятно красивите жени често стоят съвсем обикновени мъже - неочакваната истина от психолог

Автор Кристина Кирова

Каква е същността на този механизмът? 

Механизмът на „прераждане в понеделник“ разчита на няколко психологически ефекта. Заедно те създават почти перфектен капан – мек, уютен, с лакомства и чаша вино в ръка. Ето ги:

Ефектът на новото начало. Календарна граница – понеделник, 1 януари, рождения ден – създават „времеви етап“. Той разделя „лошото минало аз“ от „доброто бъдещо аз“. Мозъкът възприема това като шанс за нулиране на резултата. Безплатно. Без усилие. Просто защото датата се е променила в календара.

Планирането като награда. Самият акт на правене на планове освобождава допамин. Обичаме да фантазираме за новото си аз, преди дори да сме направили каквото и да е било. Очакването е по-силно от самото изпълнение. Влюбени сме не в резултата, а в мечтата за него.

Оптимистично пристрастие и илюзията за контрол. Систематично надценяваме бъдещата си воля и подценяваме влиянието на средата и навиците си. Изглежда: „Този ​​път ще бъда различна“. Въпреки че се променя само датата, а не условията. Но има ли това наистина значение, когато толкова сте нетърпеливи да повярвате?

Премахване на вътрешния конфликт. Обещанието „Ще започна в понеделник“ легитимира, оправдава настоящото бездействие. Сега можете да ядете „нещо вкусно“ или да пиете „нещо винено“. И за къде да бягам, нали вече „вече реших да се подобря“. Чувството за вина се премахва. Цикълът се затваря и ви става по-леко.

Ефектът провал/прошка. До обяд планът се разпада, настъпва разочарование, но прошката веднага се задейства: „Е, добре, всички така правят.“ А заедно с нея се обновява надежда за следващия понеделник. Това е, което прави този цикъл самоподдържащ се - не зацикляме в чувството за вина, а бавно се връщаме към надеждата.

Социалното доказателство. „Всички така правят“ нормализира цикъла и го превръща от личен провал в ритуал. Хората си продават надежда всяка седмица, защото е по-лесно от действителните усилия. В това няма злоба – просто много човешки опит да оцелеем в свят, където сме постоянно под натиск да ставаме все по-добри.

Това е начин да се справите, но идва един ден понеделник, когато „лакомствата и виното“ няма да ви спасят. Важно е да не чакате следващия ден X, а да си позволите да се спрете и да погледнете наново този цикъл.

Какво мислите, че стои зад това желание да започнете всичко отначало в понеделник? Къде свършва магията на календара и къде започва истинският ви живот?

Източник: b17