В моменти на кризи, инциденти или мащабни трагедии децата често изпитват тревожност, несигурност и страх. Начинът, по който възрастните реагират и обясняват случващото се, е от решаващо значение за емоционалното състояние на подрастващите. Ето седем ефективни подхода, чрез които родителите могат да помогнат на децата си да преминат през подобни изпитания.

1. Обяснете случилото се на достъпен език

Родителите са основният ориентир за децата при осмислянето на сложни събития. Представете фактите спокойно, ясно и съобразено с възрастта на детето. Бъдете търпеливи, ако то задава едни и същи въпроси многократно – повторението е естествен механизъм, чрез който малчуганите търсят утеха и сигурност.

Използвайте момента, за да подчертаете, че насилието и агресията никога не са приемлив начин за решаване на проблеми. Уверете детето, че то е добро и по никакъв начин не носи вина за случилото се бедствие или конфликт.

2. Насочете вниманието към героите и спасителите

Във всяка кризисна ситуация има хора, които се притичват на помощ. Разкажете на децата за самоотвержената работа на пожарникарите, полицаите, медицинските екипи и доброволците. Това помага на подрастващите да разберат, че светът на възрастните разполага с механизми за овладяване на трудностите, и изгражда положителни примери за подражание и съпричастност.

3. Предложете креативни начини за изразяване на емоциите

Ако детето изпитва затруднения да сподели преживяванията си с думи, приложете алтернативни подходи:

За по-големите: Предложете им да водят дневник, в който да опишат чувствата и мислите си, след което да ги обсъдите, ако те желаят. За по-малките: Рисуването, игрите с кукли или четенето на терапевтични приказки за преодоляване на препятствия са отличен начин за освобождаване на напрежението.

Не забравяйте да споделяте собствените си тревоги с други възрастни. Когато се погрижите за своето спокойствие, ще бъдете пълноценна опора за семейството си.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Елена Ангелова

Не полудявайте, родители: Ето как плавно можете да адаптирате детето си към детската градина

Автор Елена Ангелова

4. Бъдете модел за спокойствие и сигурност

Децата наблюдават реакциите на родителите си и често отразяват техните чувства и поведение. Стремете се да запазите самообладание и не ги натоварвайте с прекомерна паника. В периоди на криза малчуганите могат да изискват повече внимание, за да се почувстват защитени – осигурете им го.

5. Включете семейството в помощни инициативи

Участието в благотворителни каузи, събирането на помощи или писането на благодарствени писма до спасителите помага на децата да преодолеят чувството за безсилие. Конкретните действия дават усещане за контрол и надежда.

6. Ограничете достъпа до медийно съдържание

Непрекъснатият поток от новини и графични кадри по телевизията и в социалните мрежи може да засили травмата. По-малките деца често смятат, че всяко повторение на даден кадър е нов инцидент, който се случва в реално време. Ограничете екранното време, а с по-големите ученици гледайте новините заедно, за да коментирате фактите и да разсеете възникналите заблуди.

7. Поддържайте открит и подкрепящ диалог

Най-важното за всяко дете е да има до себе си доверен възрастен. Изслушвайте търпеливо неговите терзания, приемайте емоциите му без осъждане и го уверете, че винаги може да разчита на вашата подкрепа и защита.

Откритият и съчувствен диалог е най-сигурният начин да осигурите спокойствие и подкрепа за своето дете в напрегнати ситуации. Не се притеснявайте, ако нямате идеален отговор за всяко притеснение – в такива моменти магически думи не съществуват. Мълчанието обаче не ги предпазва, а напротив – лишава ги от възможността да разберат случващото се и да го преодолеят.

Помогнете на детето да осмисли емоциите си

Когато забележите признаци на напрежение или реакция към травматично събитие, вашата роля е да съдействате за овладяване на страха и намаляване на симптомите на безпокойство. Водете се от нуждите и преживяванията на самото дете.

Попитайте го как то вижда ситуацията. Ако има неточна представа, внесете яснота с разбираеми думи. В случай че детето знае реални, макар и тревожни факти, не ги отричайте. Изслушайте го внимателно и му дайте пространство да сподели опасенията си чрез насочващи въпроси:

„Разкажи ми повече за това.“ „Има ли нещо друго, което те тревожи в момента?“ „Какво точно разбра или чу по темата?“ „Как си обясняваш случилото се?“Не подценявайте и не потискайте тревогите

Никога не омаловажавайте страховете на децата. Проявите на тревожност са техният начин да покажат, че се чувстват тъжни, уплашени или безпомощни. Напълно нормално е те да се разстроят, когато говорят за смущаващи неща. Това е моментът да им осигурите утеха и чувство за защита.

Физическата близост – прегръдки, мил жест и спокойни разговори – има решаващо значение. Временните промени в поведението и връщането към по-инфантилни навици са естествена реакция, която ще отмине веднага щом детето отново се почувства в безопасност.

Насърчавайте го да назовава емоциите си – дали изпитва „гняв“, „страх“ или „тъга“. Способността да облекат мислите си в думи връща на децата усещането за контрол над ситуацията.

Отговори на въпросите за сигурността

Основната цел е да уверите детето, че най-близката му среда – семейството и приятелите – е в безопасност. Количеството и дълбочината на детайлите за по-широкия свят трябва да бъдат съобразени с неговата възраст.

Преди да отговорите на конкретен въпрос, попитайте детето какво мисли то самото. По този начин ще разберете какви са действителните му притеснения и ще можете да отговорите точно на тях.