Един неудобен въпрос: Защо ние, родителите, сме толкова сигурни, че едно дете трябва да иска да учи? Не просто да учи, а наистина да иска. Да се събужда рано сутрин с вълнение и да си помисли: „Най-накрая – на училище! Днес е тестът по алгебра!“
)
Звучи ли ви абсурдно? Със сигурност, но точно това очакване често стои зад родителската ни тревожност. И тогава бързаме да спасяваме децата си - да им намерим мотивация, да сменим училището, да наемем преподаватели, да си запишем час при невропсихолог, психолог или психиатър. Да им отнемем телефона. Да рисуваме таблици със стикери. Да плащаме за добри оценки.
Ученето е усилие
Нека спрем. И нека бъдем честни: да не искаме да учим е нормално! Ученето е усилие. А човешката психика е устроена по такъв начин, че не изпитва радост от самото усилие. Това не е мързел или родителски недостатък. Това е основна реалност.
Ето на какво наистина трябва да научим децата си (да научим и самите себе си): „Не искам“ и „Няма да го направя“ са две различни неща. Може да не искам да ставам сутрин, но ставам. Може да не искам да ходя на работа, но отивам. Може да не искам да мия чиниите, да се обаждам на лекар или да седна да пиша доклад, когато наистина искам да гледам телевизионно предаване, но въпреки това го правя.
Животът на възрастните не е изграден върху постоянното „искам“. Той е изграден върху способността ни да действаме, дори когато не искаме. Затова е необходима промяна във фокуса. Не „как мога да накарам някого да иска?“, а „какво да правя с моето лично „не искам“. И как мога да помогна на детето си да се научи да прави същото?
Винаги има нещо зад фразата „Не искам“
Родителите често се питат: „Защо се държи така?“ Това е основателен въпрос. Защото нежеланието за учене може да се корени в различни причини. Преди да се втурнем да решаваме проблема, е важно да разберем: какво точно представлява това отношение „Не искам“:
- Темите са станали непоносимо трудни. Всяко задание се превръща в конфронтация с мисълта „Аз съм глупав“. А това е непоносимо.
- Проблемът не е в ученето, а в училището. На детето му е самотно, страшно и неудобно. Детето не иска да учи, не иска да ходи някъде, където се чувства зле.
- Трудности с организирането си. Не знаят откъде да започнат, как да концентрират вниманието си или как да управляват времето си.
- Хронична липса на сън. Ако дете спи по пет часа на денонощие, до втория урок ще е физически неспособно да иска от себе си каквото и да било.
- Семеен стрес. Родителски спорове, развод, първа любов – всичко това може да го събори.
- Претоварване. Училище, английски, математически олимпиади, плуване, цигулка. И тогава „Не искам“ се превръща в здравословното „остави ме на мира“.
Това са различни ситуации. И към тях трябва да се подхожда по различен начин. „Не искам“ винаги има свой собствен контекст. Понякога обяснението е просто - на детето му е трудно, скучно, безинтересно. Но понякога крие нещо, което не е очевидно от пръв поглед. Точно това не трябва да пропуснете.
Както виждате, няма вълшебно хапче. Няма и един-единствен отговор. Има един въпрос, върху който е добре да размислите. Какво се случва с мен, когато детето ми не иска нещо?
,fit(980:735))
Не с него. С мен?
Какво се надига в мен - тревожност, гняв, вина, страх да не бъда лоша майка, загуба на контрол? Или може би всичко това, взето заедно?
Често точно тук започва истинската работа (и истинската магия). Не с детето. А със себе си. Ако чувствате, че зад отношението „Не искам“ на детето ви стои нещо повече от скука или мързел, не бъдете сами. Понякога една-единствена среща със специалист може да ви помогне да видите цялата картина и да намерите пътя, който е правилен за вашето дете и за вашето семейство.
Източник: b17
)
,fit(380:285))
,fit(380:285))
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
)
)