За кармичната връзка между постъпките и последствията им и за „подобряването“ на кармата се замислят дори онези, които не са особено запознати с идеите на индуизма. Целта обаче не е да си „натрупате плюсове“ в кармата, а да се освободите от нея. Добрата или лошата карма са в еднаква степен заробващи – така смята йога-учителят Садхгуру. Той пояснява подробно мислите си в своята книга „Вътрешно инженерство“.

„Карма“ означава буквално „действие“. Действието може да е от три типа – то може да се извърши на телесно, умствено или енергийно ниво. Всяко наше действие оставя определена следа. Тази следа образува своя характерна схема, модел, който остава с нас. Постепенно този модел се превръща в тенденция, а ние самите – в автоматични играчки, роби на своите схеми.

Кармата прилича на стара компютърна програма, която несъзнателно сме написали сами за себе си. Всяко наше действие се вписва в тази програма. Когато програмата е написана и активирана, цялата система функционира по съответния начин. Затова в живота ни се повтарят едни и същи схеми. Разбира се, има и вариации, но те не са твърде много.

След известно време тази повтаряемост може да стане непреодолима. Важно е да забележите, че тези схеми ни управляват отвътре. Никой не ни котролира отвън. Понякога ни се струва, че е настъпил един нов ден. Но обстоятелствата се променят, докато ние вътрешно отново и отново изпитваме същото.

Ние сме безнадеждно заседнали в кармичното си русло. „Свобода“ вече е празна дума за нас. Нашите мисли и чувства, разбиранията ни за живота, дори начинът ни на седене, стоене и движение – всичко това е обусловено от миналите ни впечатления. Когато сме се родили, всичко в живота ни се е определяло от обстоятелствата. Сред тях са родителите, семейството, образованието, приятелите, местожителството и маршрутите на пътуванията. Кармата е кодирана във всички аспекти от живота. Тя е запечатана в умствената ни памет, в основите на тялото ни, в химията ни и самата ни енергия.

Всичко това са системи за резервно копиране. Дори ако изгубим тялото или разума си, ние пак няма да изгубим кармата си! Толкова е силна тя. Онова, което смятаме за своя личност – съвкупността от черти и тенденции, от която сме съставени – съществува заради информацията, която сме събрали несъзнателно.

Тези тенденции традиционно се наричат васани. Думата „васана“ буквално означава „миризма“. Контейнерът за боклук мирише на това, което е попаднало в него днес. Нашата миризма ще привлича към нас определени житейски ситуации. Да предположим, че днес в контейнера за боклук има изгнила риба. Миризмата ѝ ни отвращава, но на много други същества тя им се струва привлекателна. Утре в контейнера ще попаднат цветя и мирисът им ще привлече други същества.

Природа или програма?

Ако някой ни пита защо правим нещо по определен начин, а не по друг, ние често казваме „Такава ми е природата. Защо да не мога да правя това, което искам?“ Това не е нашата природа. Ние правим не онова, което искаме. Причината е, че тези тенденции са станали натрапчиви. Това е ограничение. Ако програмата ни е създадена напълно, на нас ни остава само един път.

Съдбата ни сякаш е предопределена? Но духовният процес означава, че сме решили съзнателно да пренапишем компютърната си програма. В Индия думата „карма“ се използва постоянно. Ако човек е обсебен от нещо, другите веднага ще кажат „О, такава е неговата карма“. Тоест, това е нещо, създадено от него.

Важно е да не забравяте, че думата „карма“ не носи негативен смисъл. Кармата осигурява стабилност и структура на живота. Всеки един миг чрез сетивата ни в нас се влива поток от впечатления – и всичките те се записват. В тази информация няма нищо лошо. Тя е много полезна за оцеляването ни. Лишени от нея, ние нямаше да знаем как да се справим с най-простите аспекти от живота си.

Духовният процес не се стреми да разруши това хранилище на кармични впечатления, но ни помага да ги осъзнаем и да си създадем едно малко пространство, което да ни позволи да се разграничим от тях. По този начин нашата програмна част сама по себе си не представлява проблем. Тя се превръща в проблем, само ако стане определящ фактор в живота ни.

Да се говори за добра и лоша карма е същото, като да се говори за добро и лошо робство. Няма такова нещо. Кармата е наше собствено творение. Тя не е нито добра, нито лоша. Тази програма може да бъде полезна, ако се освободим от нея. Духовният процес е насочен към отслабване на хватката на кармата. Каквато и да е природата на миналата карма, човек има достатъчно съзнателност, за да поеме пълната отговорност за кармата си в настоящия момент.

Разтваряне на кармата

Искаме някакви преобразувания в живота си, някакво постъпателно движение, но всичко това може да се случи, само ако разрушим цикличните схеми на кармата. Всички циклични процеси изискват постоянно движение, но то не води наникъде.

Човек, чувствителен към живота, разбира това рано. По-малко чувствителният го осъзнава като по-възрастен. Струва ни се, че всичко става така, както сме искали – професионалната ни дейност отбелязва успехи, капиталът ни се увеличава, семейството процъфтява – но ние всъщност не се движим наникъде. Усещайки недостиг на нещо, ние си мислим, че всичко ще стане хубаво, веднага щом се осъществят мечтите ни. Но когато мечтите ни се сбъдват, ние изведнъж осъзнаваме, че макар всичко да става така, както сме искали, животът пак ни се струва нереализиран и неудовлетвореността си остава.

Докато не разрушим този цикъл, в живота ни няма да има истински избор. Понякога имаме чувството, че сме направили пробив. Три дни ни се струва, че всичко се е променило, че сега всичко ще бъде чудесно – но на четвъртия ден се връщаме в същото русло.

Това не ви ли се е случвало много пъти? Работата е там, че докато сме здраво хванати в челюстите на кармата, ние сме лишени от свобода на мислите, на емоциите, на действията и опита. В същото време да се отбягва кармата също не е решение на проблема. Отбягването може да ни даде известно равновесие, но с времето животът ни ще се лиши от свежест и радост. Опитът да отричаш и потискаш живота или да бягаш от него води по-скоро до робство, отколкото до свобода. „Аз не искам карма!“ – това желание само по себе си става голяма карма!

Процесът на живота е разтварянето на кармата. Ако изживяваме съзнателно всяка секунда от живота си, ние разтваряме огромно количество от кармата си. Когато приемаме напълно това, което ни спохожда, и изживяваме всяко вдишване на живот с максимална интензивност, без да се разсейваме в мисли, емоции и психологически драми, ние се освобождаваме от самия процес на раждането и смъртта. Тогава ние не просто живеем – ние ставаме самия живот.

Йога предлага начин да се дистанцираме не само от кармата, но и от самия ѝ източник – разграничаващия интелект. Това ни дава възможност във всеки един момент да изберем кой да бъдем – жертва, наблюдател или господар на живота си. При определена степен на усърдие и практика ние можем да напишем за себе си програма, която да ни дава радост и благополучие.

Упражнение: „Какво искам наистина?“

Не е трудно да се забележи, че всичките ви материални постижения изглеждат ценни само на фона на по-малките постижения на други хора. Следователно тази радост произтича от чужди лишения. Наистина ли можете да наречете това радост? Нима това не е болест? Време е да обърнете внимание на това. Ако бяхте сами на тази планета, какво щяхте да искате да имате? Задайте си този въпрос и вижте докъде ще ви доведе той.

Пробвайте следния метод. Поседете насаме пет минути и вижте какъв би бил животът ви, ако останехте съвсем сами на този свят. Ако нямаше никого, с когото да можете да се сравнявате, какво бихте искали наистина? Какво би било наистина важно за вас, ако нямаше външна оценка и критика? Ако правите това упражнение всеки ден, ще се свържете с желанията от онзи живот, който сте станали вие самите, а не с натрупването на кармата, за което се смятате.

За автора:

Садхгуру е йогин и филантроп, основател на фонда „Иша“ – нестопанска благотворителна организация със 7 милиона доброволци. Под ръководството на Садхгуру фондът помага на бедни хора да получат образование, доставя медикаменти в страни от третия свят, занимава се със защита на природата и здравеопазване. Книгата му „Вътрешно инженерство“ е станала бестселър на New York Times и все още заема горните места в класациите за най-добри книги за здравето.