Няма родители, които да не знаят що е то детски инат. Той може да извади от релси и най-спокойния, и най-мъдрия, и най-търпеливия. В опитите си да убедим малкия твърдоглавец в невъзможността да изпълним желанията му точно на момента, често правим две грешки – или сдаваме багажа и свирим отбой, обезоръжени пред неговите писъци и сълзи, или по-лошото – употребяваме думите като оръжия – тази артилерия обаче подклажда още повече агресията, детето започва още по-буйно да се държи, и в най-лошия случай – всичко завършва с рев. Не искате това, нали? За да стигнеш до съзнанието на малкия човек, е нужно много повече – нужен е подход, знание и умение от страна на родителите. Нужно е уважение, разбиране и желание да погледнеш на света през очите на детето.

След като се порових в специализираната литература и се запознах с професионални мнения по въпроса, се уверих, че няма място за тревога, когато детето проявява твърд характер и се инати пред командите или молбите на родителите си.

Какво казват психолозите

Психолозите успокояват и уверяват, че подобни прояви на горещ темперамент са нещо естествено. Всъщност желанието у детето да щурее, да прави бели, да се заинатява, упорито да устоява позицията си – всичко това са абсолютно нормални явления, съпътстващи процеса на растежа и развитието на малкия човек. Проявата на характер и упоритост е и израз на вроденото желание у всеки мъник към самостоятелност. Такива ситуации понякога повишават личната му увереност и самочувствие. От тази гледна точка не е желателно да се потиска това поведение, но не бива и да се подстрекава. Най-добре е да се опитаме да открием първо причината за подобно поведение – дали е продиктувано от страх, дали е поради липса на внимание, или е просто проява на безпричинно несъгласие.

Когато обаче става въпрос за безопасността и здравето на малчугана или за морални ценности, които се възпитават от рано, не бива да отстъпваме. Лесно се дават съвети, но сериозността на темата ни принуждава да подчертаем, че не бива да спорим, още по-малко – да се гневим, а търпеливо и с цената на допустими компромиси да отстоим правилната позиция.

Ето и златните стъпки, базирани на съветите на експертите, и най-вече на личния опит на една майка, които ще ви помогнат да се справите по-лесно с ината на детето си:

1. Първо се успокойте

Ако беладжията до такава степен ви е изкарал от кожата, изчакайте, докато се успокоите. Гневът е лош съветник. Със спокоен тон убедете детето, че няма да получава отказ всеки път, когато поиска нещо. Нека знае, че правите отстъпки и компромиси винаги, когато е възможно и разумно.

2. Говорете кратко и спокойно

Не използвайте 20 думи за нещо, което може да бъде казано с една. Така например, малчуганът ще ви разбере чудесно, когато му кажете: "ръчичките". Или пък, когато се прибирате у дома - "обувките". Не забравяйте, че тези думи трябва да прозвучат спокойно и нежно, а не като команда.

3. Намерете правилното време

Когато поставяте задача за изпълнение, изберете подходящо време – ако не прекъсвате детските занимания и игри, които са важни за детето, ще избегнете конфликти.

4. Бъдете настоятелни, но не и груби

Бъдете настоятелни в преследването на целта. Предварително обявете какви ще са последствията за непроявено непослушание. Не действайте със заплахи и сила. Подобни груби методи ще потиснат самочувствието на детето и неговия стремеж към самостоятелност.

5. Обяснете защо

Никога не казвайте: "Защото така аз искам!". Винаги обяснявайте защо "така трябва".

6. Вместо команда – задайте въпрос

Когато палавникът прояви инат, в изясняването на проблема включете и него. Така в търсенето на решението ще бъдете заедно – от едната страна на барикадата, а не един срещу друг. Похвалете мъника за участието му. Похвалата е изключително важен фактор в процеса на възпитанието и за доброто психическо развитие на детето. Задавайте въпроси, колкото се може по-често на детето си. Направете го под формата на игра. Малките деца обожават въпросите и съответно отговорите. Това ще се превърне в едно забавно занимание за тях, което бързо ще ги успокои и повдигне настроението им. Например, вместо „Вдигни си якето“, кажете "Къде е мястото за якетата?"

7. Намерете алтернатива

Ако детето е толкова ядосано и унесено в своето непослушание, пристъпете крачка към него, наведете се до височината на неговия ръст, прегърнете го и му кажете, че имате много по-добра алтернатива на желанието му. Вниманието на децата лесно може да бъде разсеяно от въпросния обект на моментния им интерес, стига да намерите верния подход за това. Идея за игра на гоненица или обещанието, че ще го включите като помощник в приготвянето на любимия му сладкиш тази вечер ще свърши удивителна работа!

И не забравяйте, когато обещавате, изпълнявайте казаното. Децата помнят всичко и биха останали много разочаровани и огорчени от вас, ако не държите на думата си!

Четете още: 4 важни фрази, които всяко дете има нужда да чува